Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Учените отново, доста сопнато при това, потвърдиха казаното вече от тях. Дори да се приемеше най-лошото възможно развитие на нещата, заявиха те; дори да се приеме, че има не една, а две завършени каскади от газоводифузионни центрофуги, които работят не от една, а от две години, няма начин Ирак да разполага с повече от половината от количеството уран 235, необходим за едно устройство със средна мощност.
Това остави на централите редица възможности за избор.
Саддам греши, защото и него са го излъгали. Заключение — малко вероятно. Отговорните за това биха платили с живота си за подобно оскърбление на президента.
Саддам го е казал, но е излъгал. Заключение — съвсем вероятно. За да повдигне духа на отпадащите и разтревожени свои поддръжници. Но тогава защо съобщава вестта само на най-приближените си фанатици, които не отпадат духом и не се тревожат? Пропагандата за повдигане на духа е предназначена за масите и чужбина. На това нямаше отговор.
Саддам не го е казал. Заключение: съобщеното представлява всъщност куп лъжи. Вторично заключение: Йерихон е излъгал, защото е алчен за пари и смята, че при задаващата се война времето скоро ще изтече. Етикетът с цената, която бе сложил на информацията си, беше за един милион долара.
Йерихон е излъгал, защото е бил разобличен и е разкрил всичко. Заключение: също възможно и това поставя в страхотна опасност човека, който е в Багдад, за да поддържа връзката.
В този момент ЦРУ се настани здраво на шофьорското място. Тъй като плащаше, Лангли имаше пълното право да го направи.
— Ще ти кажа окончателната присъда, Стив — рече Бил Стюарт на Стив Ланг вечерта на 14 януари по сигурната линия, която свързва ЦРУ със Сенчъри Хаус. — Саддам греши или лъже, Йерихон греши или лъже. Каквото и да е, Чичо Сам няма да плати милион гущери в банкова сметка във Виена за такъв боклук.
— Значи няма как да е вярна възможността, която не сте взели предвид, така ли, Бил?
— За какво става дума?
— Че Саддам го е казал и е прав?
— Няма начин. Това е елементарен номер. И ние няма да се хванем на въдицата. Йерихон беше чудесен в продължение на девет седмици, макар сега да трябва да проверяваме отново всичко, което ни е дал. Половината вече е доказана и е добра стока. Но той гръмна всичко с последното си съобщение. Смятаме, че той е приключен. Не знаем защо, но това е мъдрото заключение от връх планината.
— Това ни създава проблеми, Бил.
— Зная, друже, и затова ти се обаждам минутки след приключването на съвещанието при директора. Или са хванали Йерихон и той е казал на бандата главорези всичко, или се готви да се измъква. Но сигурно като разбере, че не му пращаме милиона долари, ще стане неприятен. И в двата случая това е лошо за вашия човек там. Добър е, нали?
— Най-добрият. Страхотно смел.
— Тогава го измъквайте оттам, Стив. Бързо.
— Смятам, че ще трябва да направим това, Бил. Благодаря ти, че ми каза. Жалко, беше добра операция.
Стюарт затвори. Ланг отиде горе да се види със сър Колин. Решението беше взето в рамките на един час.
До часа за закуска на сутринта на 15 януари всеки член на самолетните екипажи в Саудитска Арабия, бил той американец, англичанин, французин, италианец, саудитец или кувейтец, знаеше, че бойните действия ще започнат.
Политиците и дипломатите не бяха успели да ги предотвратят. Този ден всички въздушни поделения преминаха в състояние на бойна готовност. Нервните центрове на кампанията се помещаваха в три ведомства в Рияд.
В периферията на военновъздушната база Рияд имаше няколко огромни бараки с климатични инсталации, получили името „депото“ поради зелената светлина, която ги изпълваше през брезента. Това беше първият филтър за приливната вълна от снимки, доставяни от въздушното разузнаване в продължение на изминалите седмици, която щеше да се удвои и утрои през идващите.
Резултатите от работата на „депото“, синтез на най-важната снимкова информация, която се стичаше от множеството разузнавателни набези, отиваха на километър и половина по-нататък по същия път в главната квартира на Кралските саудитски военновъздушни сили, голяма част от която беше преотстъпена на Централните военновъздушни сили, СЕНТАФ.
Под грамадната сграда от сив бетон и стъкло, изградена на колони и дълга 150 метра, има мазе, което заема цялата й дължина, и там, едно ниво под земята, бяха настанени СЕНТАФ.
Въпреки огромните му размери, в мазето все пак нямаше достатъчно пространство, затова паркингът беше задръстен от още зелени палатки и преносими бараки, където продължаваше тълкуването на снимките.
Фокусът на всичко това се намираше в мазето — съвместния център за разчитане на образи, множество свързани помежду си помещения, в които в течение на цялата война работеха 250 специалисти, англичани и американци, от трите рода войски и от всички чинове. Това беше Черната дупка.