Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
За по-малко от две минути изстреляха двайсет и седем насочвани с лазер ракети Хелфайър, сто 70-мм ракети и четири хиляди тежки снаряда. От двете радарни инсталации останаха само димящи развалини.
С изпълнението на своята задача те отвориха огромна дупка в системата за въздушна отбрана на Ирак и през тази дупка започна да се излива потокът от атакуващи самолети.
Хората, запознати с плана за въздушна война на генерал Чък Дорнър, твърдят, че той е едно от най-блестящите произведения, които някога са били разработвани. В него има хирургическа точност, етапност и достатъчно гъвкавост, за да се нагоди към всяка нововъзникнала ситуация.
Първият етап има съвсем ясни цели и води естествено до другите три етапа. Той предвижда да бъде разрушена цялата система за въздушна отбрана на Ирак и първоначалното превъзходство на съюзниците във въздуха да се превърне в пълно господство. За да успеят следващите три етапа в рамките на самоналожения срок от трийсет и пет дни, съюзническите самолети трябваше да летят съвсем безпрепятствено в иракското въздушно пространство.
Ключът към смазването на въздушната отбрана на Ирак беше радарът. В съвременната война радарът е единственото най-важно и най-използвано средство, независимо колко бляскави са останалите елементи във въоръжението.
Радарът открива идващите бойни самолети; радарът насочва собствените изтребители да ги пресрещат; радарът насочва противосамолетните ракети и оръдията.
Разрушаването на радарните инсталации прави противника сляп като боксьор тежка категория, който е излязъл на ринга, но нищо не вижда. Може да е едър и силен, може да има страхотен удар, но противникът му е в състояние да се движи около невиждащия Самсон, да удря и блъска по безпомощния гигант, докато постигне целта си.
През голямата дупка, пробита в изнесеното напред радарно прикритие на Ирак, се втурнаха самолети Торнадо и Игъл, Ф-111 Ардварк и Ф-4Г Уайлд Уизъл и поеха към радарните инсталации навътре в страната, към ракетните бази, насочвани от тези радари, към командните центрове, където се намираха иракските генерали, и свързочните възли, чрез които генералите се опитваха да говорят с изнесените напред поделения.
От бронираните кораби „Уисконсин“ и „Мисури“ и от крайцера „Сан Хасинто“ в Персийския залив бяха изстреляни петдесет и две ракети Томахоук Круз. Насочвайки се благодарение на компютърна банка данни и на телевизионните камери в носа им, ракетите Томахоук следват очертанията на терена, криволичейки по предварително определения си курс до целта. Когато се приближат достатъчно близко, те „виждат“ целта, сравняват я с онази, която имат в паметта си, разпознават точно необходимата сграда и се насочват към нея.
Уайлд Уизъл е вариант на Фантом, но специализиран за разрушаване на радарни инсталации. Той носи ракети ХАРМ (високоскоростни антирадиационни ракети). Когато една радарна чиния се включи или „освети“, тя излъчва електрод магнитни вълни. Няма начин да не го направи. Работата на ХАРМ е да открие със сензорите си тези вълни и да се забие право в сърцето на радара, преди да експлодира.
Може би най-странният от всички бойни самолети, които тази нощ влизаха от север, беше Ф-117А, известен като „потайния“ изтребител. Целият черен и конструиран с такава форма, че многобройните му ъгли да отразяват повечето от радарните вълни, насочени към него, поглъщайки останалите в собственото си тяло, този самолет не връща вражеските радарни вълни към приемника и по този начин не издава съществуването си.
Ставайки невидим по този начин, американският Ф-117А се промъкна тази нощ през иракските радарни екрани, за да изсипе своите еднотонни, насочвани с лазер ракети, точно върху трийсет и четири цели, свързани с националната система за противовъздушна отбрана. Тринайсет от тези цели бяха в Багдад и неговите околности.
При падането на първите бомби иракчаните започнаха да стрелят сляпо нагоре, но нищо не виждаха и затова нищо не уцелиха. На арабски „потайните“ бяха наречени „шабах“, а това означава „призрак“.
Те излетяха от тайната база Хамис Мушаит, дълбоко на юг в Саудитска Арабия, където бяха прехвърлени от своя също така таен дом в Тонопа, Невада. Докато други, имащи по-малко късмет американски летци, трябваше да живеят в палатки, Хамис Мушаит бе построен на километри от каквото и да е населено място, но със самолетни укрития и жилищна част с климатична инсталация, затова скъпоценните „потайни“ изтребители бяха настанени там.
Тъй като трябваше да летят чак оттам, те изпълняваха едва ли не най-продължителните бойни полети във войната, достигайки до шест часа от излитане до кацане и все под напрежение. Преминаваха незабелязани през едни от най-гъстите противовъздушни системи в света — тези на Багдад — и нито един от тях не пострада.