Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
След като изпълниха поставената им задача, те се измъкнаха, плъзгайки се като риби по небето, и се върнаха в Хамис Мушаит.
Най-опасната задача за тази нощ се падна на британските Торнадо. Тя се свеждаше до „лишаване от летища“ с помощта на големи тежки бомби за разрушаване на писти Джей Пи-233.
Срещаха трудности в две отношения. Иракчаните бяха построили огромни летища; Талил беше четири пъти по-голям от Хийтроу, с шестнайсет писти, като тези за рулиране можеха да бъдат използвани за излитане и кацане. Така че разрушаването на всичко беше просто невъзможно.
Вторият проблем беше свързан с височината и скоростта. Тези бомби трябва да се пускат от самолета, когато е в добре уравновесено хоризонтално положение. Дори и след като ги пуснат, самолетите неизбежно прелитат отвъд целта. Дори радарите да са елиминирани, артилеристите няма да са; противосамолетната артилерия, известна като Тройно-А, ги посреща на последователни вълни, докато те се приближават, или по думите на един от пилотите, все едно „да летиш през тръби от стопена стомана“.
Американците бяха изоставили изпитанията на бомбите Джей Пи-233, смятайки ги за убийци на пилоти. И бяха прави. Но Кралските военновъздушни сили продължаваха да летят, губеха самолети и екипажи, докато не ги отзоваха.
Тази нощ във въздуха летяха само онези, които пускаха бомбите. Зад тях и с тях летеше необикновена поредица от обслужващи самолети.
Изтребителите, които осигуряваха въздушното превъзходство, „прикриваха“ ударните бомбардировачи Рейвън на американските военновъздушни сили, а съответните на тях флотски самолети Праулър заглушаваха инструкциите, подавани от наземните диспечери до малкото иракски пилоти, успели да излетят тази нощ. Останали без ръководство и радарно насочване, повечето иракски пилоти постъпиха съвсем разумно, като се прибраха.
Южно от границата кръжаха шейсет танкера: американските КС-135 и КС-10, флотските КА-6Д и британските Виктор и ВС-10. Работата им беше да посрещат бойните самолети, идващи от Саудитска Арабия, да ги заредят за бойния полет, сетне да ги посрещнат на връщане и да им дадат гориво за обратния път.
Над Залива, където се намираха от пет месеца, американските флотски Е-2 Хокай и военновъздушните Е-3 Сентри, иначе известни като АУАКС, продължаваха да кръжат, радарите им засичаха всеки приятелски или вражески самолет в небето, предупреждаваха, съветваха, насочваха и наблюдаваха.
До сутринта повечето иракски радарни инсталации бяха сринати, ракетните площадки заслепени, главните командни центрове съсипани. Щяха да са необходими още четири денонощия, за да се свърши работата докрай, но въздушното господство вече беше налице. Следваха електростанциите, телекомуникационните кули, телефонните централи, междинните станции, укритията за самолети, всички известни заводи за производство на оръжия за масово унищожение и техните складове.
По-късно щеше да дойде систематичното „редуциране“ до по-малко от 50 процента от бойната мощ на иракската армия южно и югозападно от кувейтската граница — условие, на което държеше генерал Шварцкопф, преди да настъпи със сухопътните войски.
Два, тогава неизвестни фактора, щяха по-късно да предизвикат промени в хода на войната. Единият бе решението на Ирак да изстреля ракети Скъд срещу Израел; начало на другия щеше да постави един акт, продиктуван от усещането за безсилие на капитан Дон Уокър от 336-а Тактическа изтребителна ескадрила.
Сутринта на 17-и завари Багдад в изключително тежко положение.
Обикновените граждани не бяха мигнали цяла нощ, а когато настъпи денят, някои събраха смелост да излязат навън и да огледат развалините. Повечето гледаха на оцеляването си като на истинско чудо, защото бяха прости хорица и не разбираха, че двайсетте димящи планини от камъни и тухли са били внимателно подбрани и ударени с такава точност, че да не застрашават живота на гражданското население.
Истински шок обаче разтърси управляващите кръгове. Саддам Хюсейн бе напуснал Президентския дворец и се бе настанил в необикновения си многоетажен бункер под хотел „Рашид“, който продължаваше да е пълен със западняци, преди всичко журналисти.
Бункерът бе изграден преди години. Дотолкова съвременни бяха мерките за сигурност в него, че той на практика представляваше кутия в кутията, а под и около вътрешната кутия бяха монтирани пружини с такава якост, че да защитят обитателите й и от ядрена бомба, превръщайки ударните вълни, които биха изравнили града над бункера със земята, в едва доловимо потреперване.