Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Сега вече трябвало да приемат, че и шестте тайници са компрометирани. При никакви обстоятелства не бивало да се доближава до тях. Мартин трябвало да подготви бягството си от Ирак при първата безопасна възможност, може би под прикритието на хаоса, който щял да настъпи след двайсет и четири часа. Край на съобщението.
Мартин размишлява до сутринта. Не се изненада, че Западът не вярва на Йерихон. Това, че заплащането на наемника сега се преустановява, беше удар. Та човекът само бе докладвал какво е казал Саддам на едно съвещание. Следователно ако Саддам е лъгал, това не е нещо ново. Какво е трябвало да направи Йерихон — да не му обърне внимание? Сигурно безочието му да иска един милион долара е довело до този резултат.
Извън това логиката на Паксман беше безпогрешна. До четири, може би пет дни, Йерихон щеше да провери и да открие, че пари не са пристигнали. Той щеше да се ядоса, да се озлоби. Ако самият не е бил разкрит и не е в ръцете на Омар Хатиб, Мъчителя, той спокойно би могъл да отвърне с анонимно донесение.
Но пък щеше да е глупаво от негова страна да го направи. Ако хванеха и прекършеха Мартин, а той не беше убеден колко болка би могъл да понесе в ръцете на Хатиб и неговите професионалисти в Гимнастическия салон, собствената му информация би могла да ги насочи към Йерихон, който и да беше той.
Все пак хората вършат глупости. Паксман беше прав, тайниците може би се наблюдаваха. Колкото до бягството му от Багдад, беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. От слуховете по пазарите Мартин беше научил, че пътищата извън града гъмжали от патрули на АМАМ и военната полиция, които търсели дезертьори и хора, които не се озовават на повиквателните си. Писмото от съветския дипломат Куликов, с което разполагаше, му позволяваше единствено да служи на този човек като градинар в Багдад. Трудно щеше да обясни на пропускателен пост за какво е тръгнал на запад в пустинята, където беше заровен моторът му.
В последна сметка реши за известно време да остане на съветска територия. Това вероятно беше най-сигурното място в Багдад.
Глава 15
Крайният срок, даден на Саддам Хюсейн да се изтегли от Кувейт, изтече в полунощ на 16 януари. В хиляди стаи, бараки и палатки из цяла Саудитска Арабия, в Червено море и Персийския залив мъже поглеждаха часовниците си, а сетне се поглеждаха един друг. Нямаха какво да си кажат.
Два етажа под саудитското Министерство на военновъздушните сили, зад стоманени врати, които са в състояние да защитят всеки банков трезор по света, напрежението рязко спадна. След цялата работа, цялото планиране, няколко часа нямаше какво повече да се прави. Сега всичко беше в ръцете на по-младите. Те бяха получили задачите си, щяха да ги изпълнят в най-дълбоката тъмнина, далеч над главите на генералите.
В 2.15 сутринта в оперативната зала влезе генерал Шварцкопф. Той прочете обръщение към войските, свещеникът изрече молитва и главнокомандващият каза: „Добре, да се залавяме за работа.“
В пустинята хората вече се бяха заловили на работа. Първи през границата прелетяха не бойните самолети, а ято от осем хеликоптера Апачи от 101-ва въздушнодесантна дивизия. Задачата им беше ограничена, но с ключово значение.
На север от границата, пред Багдад имаше две мощни иракски радарни бази, които контролираха цялото небе над Залива от изток до западната пустиня.
Хеликоптерите бяха избрани, въпреки ниската си скорост в сравнение със свръхзвуковите реактивни изтребители, по две причини. Летейки ниско над пустинята, те можеха да преминат под лъча на радара и да се приближат към базата, без да бъдат забелязани; освен това командирите искаха човешко око да се увери, при това отблизо, че базите са наистина разрушени. Единствено хеликоптерите можеха да направят това. Ако радарите останеха да действат, това можеше да коства много човешки жертви.
Апачите свършиха всичко, което им бе поръчано. Откриха огън, преди да са ги забелязали. Всички на борда им имаха шлемове за нощно виждане, които дават на пилотите възможност при пълна тъмнина да различат всяко нещо, сякаш е осветено от ярка луна.
Разрушиха първо електрическите генератори, които подаваха захранване на радарите, сетне средствата за свръзка, с помощта на които можеха да съобщят за присъствието им на ракетни площадки по-навътре в страната; най-накрая пръснаха и чиниите на радарите.