Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Ами хайде де.
Сигурен ли си? И нямаш нищо против?
— Просто го направи!
От дима излезе ужасна подскачаща фигура. Афритът вътре бе овладял крайниците, но все пак се движеше на пръсти, а не с човешки стъпки. Светкавица от златиста светлина пръсна статуята на лъва, но Бартимеус вече беше дръпнал правилните сухожилия и беше задействал мускулите — Натаниел направи салто във въздуха точно над главата на чудовището и се приземи зад гърба му.
Сега, каза Бартимеус.
Натаниел изрече само една дума. Жезълът се задейства. Сноп бяла светлина, твърда като диамант, тясна колкото широчината на една ръка, се изстреля от центъра на гравираната пентаграма на върха. Земята потрепери; зъбите на Натаниел затракаха. Светлината пропусна тялото на Клайв Дженкинс на около метър и удари Колоната на Нелсън, пречупвайки я като солета. Бялата светлина изчезна. Натаниел вдигна поглед. Афритът също вдигна поглед. Напълно безшумно статуята се залюля, размести се и бавно, бавно започна сякаш да нараства… В следващия миг вече се сриваше върху им със свистене почти като писък. Бартимеус ги хвърли настрани през една горяща сергия, приземиха се долу на паважа точно върху раненото рамо на Натаниел, а колоната падна на земята и разцепи площада на две.
След секунда Натаниел беше на крака. Ключицата му пламна от болка. В съзнанието му гърмеше ядосан глас.
Трябва да го насочваш правилно! Аз ще го направя следващия път!
— Не, няма. Демонът — къде е?
Отдавна е изчезнал, без съмнение. Наистина здраво оплеска нещата този път.
— Слушай сега…
Движение на няколко метра привлече вниманието му. Четири пребледнели лица — жена и трите й деца, стояха свити между сергиите. Натаниел протегна ръка.
— Всичко е наред — каза. — Аз съм магьосник.
Жената изпищя; децата подскочиха и се скупчиха около нея. В главата му прозвуча язвителен глас:
О, чудесно. Много успокоително. Като си почнал, защо не им предложиш и да им прережеш гърлата?
Натаниел изруга вътрешно. Външно се опита да се усмихне.
— Аз съм на ваша страна — рече той. — Стойте тук. Аз ще…
Изведнъж вдигна поглед. Гласът в главата му:
Виждаш ли го?
През горящите парцали на сергията, сред облаците прах, издигащи се от разбитите парчета на падналата колона, той съзря зелен отблясък. Фокусира погледа си: на по-високите нива видя по-лесно присвитите очи, прикритото бавно движение в мрака. Все по-близо и по-близо идваше тялото на Клайв Дженкинс, промъкваше се на пръсти от сергия към сергия, надяваше се да ги хване неподготвени.
Бартимеус заговори бързо:
Този път ще е Флукс… Понеже съм джин — затова ги разбирам тези неща. Флуксът покрива по-голям район. Тя ще се надява да те осакати. Мога да издигна Щит около нас, но той ще отрази потока от Жезъла.
— Можеш ли да издигнеш Щит над онези хора?… Тогава го направи. На нас няма да ни трябва.
Натаниел остави ръката му да се вдигне. Енергиите потекоха през протегнатите пръсти. Над скупчените обикновени се издигна синя сфера и ги запечата. Той се обърна назад към площада. Всичко беше покрито с прах; над горящото платнище на сергията се издигаха черни петна. Не се виждаше никакъв промъкващ се демон.
— Къде е?
Откъде да знам? Нямаш очи на тила си. Мога да виждам само накъдето гледаш ти.
— Добре де, добре, успокой се.
Аз съм спокоен. Ти не си. Всички тия странни химикали, които протичат през системата ти и те стимулират… Нищо чудно, че хората не мислят трезво. Там! Не, просто вятърът размества брезента. Ох! Наистина ме накара да подскоча.
Натаниел огледа площада. Жезълът жужеше в ръката му. Опита се да изолира постоянния шепот от гласа на демона. Потопът от спомени на моменти почти го поглъщаше. Къде ли се криеше демонът? Зад разбитата основа на колоната? Едва ли… прекалено е далече… Къде тогава?
Не е по силите ми, рече Бартимеус. Може да е избягала.
Натаниел направи няколко предпазливи стъпки напред. Кожата му се сгърчи; усети близка заплаха. Далеч през площада видя парапет, стълбищата водеха под паважа. Това беше метрото… Под площада се простираше мрежа от тунели, свързана с влаковете, пренасяше хората под улиците. И тези тунели излизаха горе…
В различни точки на площада…
Обърни се! Той само си помисли командата, отпусна мускулите си и остави джинът да свърши останалото. Със завъртането изрече думата и насочи Жезъла. Изригна светкавица от бяла светлина, проряза въздуха и изпари тялото на Клайв Дженкинс, което идваше с пълзене зад тях. В първия миг демонът беше там, с протегната противна ръка, готова да пусне Флукс, а в следващия бе изчезнал, заедно с входа на метрото зад него. По разтопения паваж се посипа гнусна пепел.