Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не се сетих за това.
— Значи разбираш, че дори да победим тук, трябва да се върнеш и да надвиеш Джакан.
— Ако аз не успея, ще го направи Томас — отвърна Пъг.
Влязоха в опожарения град и почнаха да търсят големия храм, входа, през който бяха влезли демоните. Вътре намериха кости на сааурци, мъртви жреци с разкъсани крайници от нахлулите преди години демони.
— Не е тук! — каза Пъг.
— Кое?
— Порталът. Разломът към този свят от селението на демоните. Не е тук.
Пъг отново ги направи видими.
— Къде ли е?
— Може да има само един отговор — каза Ханам.
— Какъв?
— Преместили са портала с магия, за да е по-близо до разлома към твоя свят. Това значи, че подготвят пътя към твоя свят за Маарг! Той сигурно скоро ще дойде!
— Къде е това?
— На другия край на света.
— Не мога да ни пренеса през целия свят и в същото време да ни държа невидими! — каза Пъг. — Не мога да ни пренеса на място, което никога не съм виждал.
— Тогава трябва да летим бързо и да се бием с всеки, който ни се изпречи на пътя.
19.
Катастрофа
Ру се намръщи.
Рамото го болеше, но Луис го увери, че няма инфекция.
— Засега е добре — каза той. — Утре вечер като стигнем Вилхелмсбърг, отново ще почистим раната.
— Искам да си легна — каза Ру и се ухили на Карли, Хелън и децата.
Първите няколко дни децата гледаха на пътуването като на приключение, но от тази сутрин Абигейл беше започнала да подпитва кога ще стигнат вкъщи. Карли се беше опитала да й обясни, че пътуването ще е дълго, но „дългото“ повече от няколко минути беше нещо непонятно за тригодишно дете.
В бивака беше сравнително спокойно, макар че наетите от Ру охранници с всеки ден изглеждаха все по-изнервени. Ру и Луис бяха преживели достатъчно време сред войници, за да знаят, че тези мъже са свикнали да си седят кротко, да плашат с вида си разбойниците и рядко да им се налага да вадят меч или да опъват лък.
Крондор беше паднал. Това стана ясно от невероятно високия стълб черен пушек, който се появи на запад два дни след като тръгнаха, както и от нарасналия човешки поток по пътя на изток. Ру все по-често забелязваше, че наетите му пазачи се въвличат в тихи разговори, и подозираше, че са готови да драснат при първия признак за по-сериозна неприятност.
Бе говорил с Луис за съмненията си доколко могат да разчитат на наемниците и Луис се съгласи. Луис се стараеше да остава за повечко сред тях, както за да укрепи куража им, така и за да им даде да разберат, че ще се разправи сурово с всеки, който не си изработи заплащането. Ру знаеше, че ще има повече шанс да опази малкия си керван непокътнат, след като стигнат до Вилхелмсбърг. Там щяха да отдъхнат, да отседнат за една нощ в някой от хановете, след което да поемат към Рейвънсбърг. Ру бе обещал на мъжете да им плати там част от договорената заплата — малко злато в джобовете им щеше да ги задържи.
Ако семейството на Ерик и Мило все още беше в Рейвънсбърг, Ру щеше да ги отведе до Даркмоор. Знаеше, че рано или късно Ерик ще се яви там. Беше се замислял накъде ли извозват оръжия и снаряжение в продължение на цялата изминала година и закъде фургоните му караха сечива и материали, но единственото, което Ерик му беше казал, бе:
— Кошмарния хребет.
Знаеше, че Кралските инженерни части укрепваха старите пътища или изсичаха нови по отвъдния склон на хребета, пътища с дължина стотици мили, които минаваха почти изцяло през източната половина на планините Каластий. Самият хребет наподобяваше смачкана, обърната буква „У“, с един дълъг и един къс крак. Дългият крак минаваше малко източно от Крондор и стигаше до Зъбите на света, огромната планинска верига, пресичаща северната част на Кралството. Късият източен крак преминаваше от Даркмоор до северните окрайнини на град Танерус, където краката се събираха. Ру беше преценил, че след като Сетанон е крайната цел на чуждоземците, то прехвърлянето на планините северно от Танерус би ги отвело твърде далече от целта им. Навсякъде южно от тази точка щеше да им се наложи да преодолеят Кошмарния хребет и той разбираше, че ако главните сили на кралската армия чакат по тази гранитна стена, за тях има шанс да оцелеят. Ако врагът можеше да бъде задържан от тази страна на хребетите, докато паднат снеговете, Кралството щеше да спечели войната.
Но от Деня на Средилетие бяха изтекли само три седмици и снеговете на зимата изглеждаха на векове далече от тази топла вечер. Отраснал в Рейвънсбърг, Ру знаеше, че снеговете могат да дойдат и по-рано, но знаеше също така и че може да закъснеят. Така или иначе, щяха да видят сняг най-рано след месец и половина, по-вероятно след два или повече. Може би щеше да има поройни дъждове — те бяха обичайни, — но до снега имаше още месеци.