Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру отиде при огньовете и побъбри с Карли и Хелън, опита се да заговори и децата. Децата все още бяха загадка за него, въпреки че присъствието им вече не будеше такова неудобство като по-рано. Дори настойчивостта, с която малкият Хелмут искаше да пъха всичко, което му падне подръка, в устата си, му се стори забавна, въпреки че това като че ли страшно изнервяше Карли. Язон прекарваше повечето време с децата и си играеше с тях — дарба, за която Ру му беше много благодарен.
Децата на Хелън бяха по-големи и той можеше да разговаря с Натали и Вилем, въпреки че нещата, които ги интересуваха, си оставаха загадка за него. Хелън беше спокойна сред морето от хаос, топлата й усмивка и мекият й глас утешаваха всички около нея. На светлината на огъня Ру в един момент усети, че я зяпа втренчено, докато децата бърбореха, и извърна очи настрани. Забеляза, че Карли го наблюдава, и й се усмихна. Тя му отвърна с усмивка, малко плаха, а той й намигна и каза:
— Всичко е наред.
После се отпусна, като се постара да не натоварва раненото си рамо, и погледът му отново се насочи към Хелън. Прозя се и затвори очи, но образът й изгаряше паметта му. Не беше красива, но притежаваше онова, което някои щяха да нарекат „чар“. Най-привлекателното у нея бяха големите й кафяви очи и широката, топла усмивка. А и тялото й беше стегнато и все още стройно.
После Ру се зачуди дали Луис не беше луд да помисли, че тази жена, тази чудесна, грижовна майка, би могла да се влюби в един канален плъх като него. Въздъхна и се отпусна в приятна дрямка, докато лагерната глъч наоколо заглъхваше. Спокойната вечерна топлина и ромонът на гласа на Хелън го унесоха.
Изведнъж Ру се събуди от викове. В лагера бе настъпила суматоха. Ру примигна объркано и се опита да прецени положението. Сигурно бе минало доста време, откакто беше задрямал.
— Карли, Хелън, ставайте! — каза той.
Хелън се събуди и потърка очи:
— Какво?
— Прибирайте децата във фургона! Каляската няма да издържи по тези пътища, ако се наложи да бягаме.
Луис изтича при тях.
— Насам идат конници. — Държеше кама. Откакто дясната му ръка бе посечена, Луис не носеше повече меч, но с лявата все още беше опасен с ножа.
Ру и Луис набързо потушиха тлеещия огън с надеждата, че ездачите не са забелязали отдалече слабите пламъци.
Наемниците вече тичаха към конете си и Ру извика:
— Подкарайте фургоните! — Все още оставаха два часа до съмване, но конете си бяха отпочинали през нощта. С малко късмет щяха да се отдалечат достатъчно преди да ги забележат.
Коларите се разтичаха да впрегнат конете, Ру също се постара да помогне, доколкото може. Язон не разбираше нищо от оръжия или фургони, но носеше всичко, което му кажеха, а Луис беше като скала. Но най-голямата грижа за Ру бяха наемниците. Сега от тях се искаше да останат по местата си срещу корави и зли мъже, които се бяха сражавали от години.
Фургоните потеглиха и Ру за пръв път от дни се качи отново на седлото.
Остана в края на кервана, като поглеждаше с тревога на запад, за да види приближаващите ездачи. Скоро след като фургоните затрополиха към широкия път, зърна на запад фигури — тъмни силуети на фона на предутринния сумрак. Можеше само да се моли, че ще са предпазливи от опасение, че приближават част от кралската армия, а не отчаяна сбирщина цивилни бегълци.
След около половин час някой отпред извика, а друг изпищя. Виковете от южната страна на пътя подсказаха на Ру, че ездачите, които беше зърнал, са прекосили пътя, минали са успоредно на него и са препуснали напред да направят засада.
— Обърни на север! — извика Ру. Извади меча си. Пренебрегна болката в ръката и подкара коня си напред, за да се счепка с първия противник, който му се изпречи на пътя.
Не мина много и видя някакъв дрипав ездач да се бие с пазача на един фургон, шестия пред този на Ру. Наемникът се бранеше добре, но други конници прииждаха бързо.
Ру нямаше време за глезотии. Смуши коня си и го принуди да връхлети върху другия кон. Ездачът от армията на кралицата падна на земята, щом конят му неочаквано се изправи на задните си крака, и Ру извика на охранника си:
— Убий го!
След това подкара коня си към другите ездачи, които бяха само един фургон напред. До него се озова Луис, омотал юздите около дясната си китка и стиснал камата в лявата ръка. Ру искаше да му каже да се върне да пази жените, но беше твърде зает с грижата си да оцелее.