Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Там ли си още? — попита най-сетне тя, когато стигна на относително безопасно място.
— Да. Майко, какво става?
— Шшшт. Просто слушай. Стоте братовчеди започват да се съмняват в теб. Не мога да допусна да узнаят, че поддържаме връзка — прошепна тя настойчиво. — Къде си? Тя иска да се срещнете веднага, за да съставим план.
Хелън прекара петнайсет минути в телефонен разговор с баща си, като се опитваше да го накара да се успокои. Той беше почти готов да отиде в полицейското управление и настоя да узнае къде е била цяла нощ. Тя нямаше отговор за него. Джери й беше по-ядосан от всякога. Настоя тя да се прибере у дома незабавно. Дори й се разкрещя, което не беше правил от детските й години. Хелън не беше свикнала да не се подчинява на баща си, но се чу да му казва, че е невредима и че все още няма да се прибира вкъщи. Затвори му, докато той още се пенеше от гняв.
Тя знаеше, че постъпва нечестно с баща си, но не знаеше какво друго да направи. Още не беше решила дали да му каже за завръщането на Дафна, а после да му съобщи, че отива да живее с нея, или ще бъде по-мило просто да изчезне. Дафна настояваше, че едно чисто скъсване ще е по-добро за всички, включително и за Джери, но Хелън не можеше напълно да се застави да приеме това. Той можеше и да е в по-голяма безопасност физически, но емоционално щеше да бъде съсипан. Хелън прехвърли и двата сценария в ума си, и нито един от тях не й се струваше правилен. И в двата случая именно баща й, човекът, който заслужаваше да страда най-малко, щеше да бъде наранен най-силно. Накрая мрачните й мисли бяха прекъснати от Ноел, която й съобщи, че Клеър и Джейсън са будни.
Хелън се качи до стаята на Джейсън и открехна вратата. Дафна седеше на ръба на леглото до Клеър, като държеше ръката й и гледаше надолу към нея с боязлива нежност. Дафна обичала Клеър, когато тя била бебе — беше обяснила тя на Хелън предишната вечер — и винаги се била тревожила доколко е безопасно за Клеър да расте редом с една Потомка. В хотела по време на бурята, Дафна беше премахнала проклятието от Хелън, и също така й бе обяснила, че е направила така, че Клеър да не може да предизвиква спазмите, макар че това можеше да направи Хелън уязвима, просто в случай че на Хелън някога й се наложи да предпази Клеър. Хелън й бе благодарила за това, макар че сред другите неща, които майка й и каза тази вечер, нямаше още много, които да я накарат да изпита признателност.
— Изясни ли нещата с Лукас? — попита Дафна, когато Хелън влезе в стаята. Хелън трепна, когато чу името му, кимна припряно и насочи вниманието си отново към Клеър.
— Ей, Гиг. Наистина ми изкара акъла — каза тя. Приближи се да застане до леглото.
— И аз си изкарах моя — каза Клеър, като й направи знак да седне. После забеляза подпухналото й лице. — Добре ли си?
— Не е важно — каза Хелън, като се настани до майка си. Как сте вие двамата?
— Беше по-лесно, отколкото си мислех, че ще бъде — отвърна Джейсън. — Изобщо не навлязохме в отломките, само се катерехме по сухите хълмове.
— Добре — каза Хелън, като се усмихна облекчено. — Това е далече от реката.
— Знам — каза Джейсън, като отвърна на усмивката на Хелън, преди да погледне отново надолу към Клеър. — Тя наистина е силна.
— Каква река? Какви отломки? — вметна Дафна, като премести поглед от Джейсън към Хелън, но настойчивостта на Клеър заглуши въпроса й.
— Това е било реално? — избълва тя, с потъмнели и разширени от страх очи.
— И да, и не — каза Джейсън тихо, докосвайки с устни челото на Клеър, като седна мъчително в леглото и я придърпа към себе си. — Това е действително съществуващо място, но ние отидохме там само духом.
— Но бях толкова гладна. Толкова жадна — прошепна Клеър, внезапно ужасена.
Тя доверчиво зарови лице в шията на Джейсън и той я притисна към себе си. Връзката, която бяха създали в сухите земи, все още ги обвързваше, и на Хелън й се стори, че Джейсън изпитва неохота да я остави да се разпадне.
— Не се страхувай, вървяхме само по брега, така и не прекосихме реката и не влязохме вътре. Дори най-добрите Лечители не могат да влязат чак вътре и да се измъкнат живи — каза успокоително Джейсън. Срещна погледа на Хелън, сякаш за да я помоли да му помогне да обясни.
— Мястото, където си отишла, е точно отвъд мястото, което посещаваш, когато спиш. Не е нещо, от което трябва да се страхуваш — каза Хелън, като сложи ръка на гърба на Клеър и се опита да я успокои. — Просто мисли за него като за жив и ярък сън, ако това улеснява нещата, защото това е усещането.