Снежния човек

Младият доктор Матиас Люн-Хелгесен се превърна във всеобщ любимец в неврологичното отделение на болница „Хаукелан“ в Берген. И колеги, и пациенти го смятаха за съвестен, внимателен човек, склонен да изслушва търпеливо събеседниците си. Това му качество се оказа много ценно, защото той често преглеждаше пациенти с наследствени, обикновено нелечими болести, чиито страдания можеше единствено да облекчи. Когато в болницата идваха хора с диагноза системна склеродермия, персоналът ги насочваше към кабинета на дружелюбния млад лекар, който започна да работи върху докторска дисертация, свързана с имунологията. В една ранна есен Лайла Осен и съпругът ѝ доведоха на преглед дъщеричката си. Момиченцето се оплакваше от скованост и болки в крайниците. Първоначално Матиас предположи, че малката страда от болестта на Бехтерев. Понеже и Лайла Осен, и мъжът ѝ отговориха утвърдително на въпроса дали в семействата им има случаи на ревматични заболявания, Матиас взе кръвна проба от двамата родители и от дъщеря им.

Резултатите от лабораторията пристигнаха и Матиас ги прегледа три пъти. Усети как в него отново се надига познатото противно, черно и опияняващо усещане. Заключенията бяха отрицателни: първо, изключваха възможността оплакванията на момиченцето да се дължат на болестта на Бехтерев, и, второ, изключваха господин Осен да е биологичният ѝ баща. Матиас беше убеден, че мъжът не подозира, а майката, Лайла Осен, знае това, защото когато им обясни колко наложително е да вземе кръвна проба и от тримата, лицето ѝ потръпна. Дали все още се чука с любовника си? Как ли изглежда той? Дали живее в къща е морава отпред? Какви ли физически недъзи има? Как и кога дъщеря ѝ ще разбере, че тази развратна измамница — нейната майка — я е лъгала толкова години?

Матиас погледна надолу и забеляза, че е съборил чашата с вода. По панталона му плъзна голямо мокро петно и той усети как студът се разпространява към корема, а после и към главата му. Обади се на Лайла Осен и я информира за резултата. Само за онзи, касаещ здравословното състояние на дъщеря ѝ. Тя му благодари, а в гласа ѝ долови осезаемо облекчение. След края на разговора Матиас дълго се взира в телефона. Господи, ненавиждаше я от дън душа. През нощта не мигна в тясното легло в студентското си общежитие, което бе запазил, въпреки че вече не беше студент. Помъчи се да чете, но буквите скачаха пред очите му. Опита се да мастурбира — обикновено след това се чувстваше изтощен и веднага заспиваше, — но непрекъснато се разсейваше. Убоде с игла големия пръст на крака си, който пак беше побелял, само за да провери дали ще усети нещо. Накрая се сви под завивката и плака, докато зората разреди нощния мрак.