Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Да, най-добре ще е да добиете ясна представа — съгласи се Кати. — За какво искате да ме питате сега?
В крайна сметка разговорът с Кати не добави особено много към фактите, които Катрин бе научила от Джордж. Наученото имаше стойност по-скоро заради това, че възрастната жена бе познавала много отблизо участниците в събитията. Привечер Катрин имаше вече чувството, че е опознала достатъчно Рут Картър и Филип Хокин, за да започне да пише за тях. Пътуването дотук си струваше дори само затова.
— Ще се виждате и с Джанет — отбеляза Кати, докато Катрин описваше съдържанието на касетата върху етикета й.
— Да, довечера. Тя каза, че вечер й е най-удобно.
— Така е. Работи по цял ден и предпочита през празничните дни да е свободна, за да има време за Алисън — Кати стана и взе празните чаши от масата.
— Алисън? — почти извика Катрин.
— Дъщеря й. Нашата Джанет така и не се омъжи. Затри си младите години с женен мъж. После, на трийсет и пет, забременя. Уж беше достатъчно зряла, за да знае как да се оправя. Бащата е американец. Запознала се с него на една конференция в някакъв хотел. Така или иначе, той беше отпрашил отдавна за Синсинати, когато Джанет разбра, че чака дете. Тя реши да отгледа детето сама.
— И е кръстила дъщеря си Алисън?
— Да, нали ви казах. Тя не е забравила Скардейл. Имайте предвид, че Джанет все пак има късмет. Майка й стана безплатна детегледачка, за да може тя да продължи да си играе на кариера в бизнеса. — Катрин долови с изненада горчивината в гласа на възрастната жена. Дали страдаше, че собствените й деца са далеч и че не са й дали възможността да гледа внуци? Или може би презираше Джанет, че е постъпила по този начин?
— С какво се занимава тя?
— Управлява филиала на една строителна организация в Лийк — Кати хвърли поглед през прозореца. Пердетата все още не бяха спуснати, въпреки че вън бе паднал мрак. В края на улицата се появиха фарове на кола — Това трябва да е тя. Най-добре ще е да тръгвате.
Катрин стана. Все още не можеше да влезе в тон с внезапните скокове в настроение на Кати Ломас — ту рязка, ту откровена.
— Много ми помогнахте.
Кати сви за миг тесните си устни.
— Може би — каза тя. — Беше ми… интересно. Да, интересно. Разказах ви неща, които не подозирах, че помня. Е, кога ще четем книгата?
— Опасявам се, че ще бъде издадена чак през юни идущата година — отвърна Катрин. — Но ще ви изпратя един екземпляр още от готовите коректури.
— Да, момиче, няма да е зле. Не ми се иска някой репортер да ми похлопа на вратата и да започне да ме разпитва за книга, която дори не съм виждала. — Тя отвори външната врата и отстъпи назад, за да може Катрин да мине покрай нея. — Да кажете на Джанет, че ми дължи шест яйца.
Вратата се захлопна зад Катрин, докато тя още вървеше по пътечката на градината. Препъвайки се в тъмното, тя зави, мина покрай Тор Котидж, където Чарли Ломас бе живял с баба си, зави пак и се озова на пътечката, която водеше към Шайър Котидж. Тук, в дома на родителите си, бе израснала Джанет Картър, заедно с брат си и двете си сестри. Според Питър Грънди, родителите продали къщата на дъщеря си преди три години, а те предпочели да прекарат старините си в Испания заради климата. Катрин не можеше да си представи да иска да живее в къщата, в която бе прекарала детството си. Бе имала щастливо детство, но въпреки това се бе възползвала от първата възможност да избяга в Лондон, който предлагаше такава свобода и толкова много възможности.
Когато Катрин видя как бе обзаведен домът й, разбра, че Джанет надали бе предпочела да живее в Скардейл по сантиментални причини. Целият партерен етаж бе превърнат в едно-единствено помещение. Просторът бе нарушен само от колоната, през която минаваше коминът. Това бе една от по-новите къщи в Скардейл — вероятно от викторианската епоха по думите на Джанет — затова и таваните бяха малко по-високи. Премахването на стените бе отворило значително пространство. В единия край на помещението имаше малка, функционална кухня, цялата в неръждаема стомана. Блестящите метални повърхности отразяваха различните сиви тонове на оголените каменни стени. В другия край на помещението беше дневната. Тук се набиваха на очи ярките цветове на индийските килими — по пода и окачени по стените. Имаше голяма чамова маса, която явно служеше и за хранене, и като работно пространство. Край масата седеше тринайсетинагодишно момиче, което се взираше съсредоточено в екрана на компютъра. То почти не вдигна поглед, когато Джанет въведе Катрин.