Мястото на екзекуцията

Кати и Рут Картър бяха братовчедки — разликата във възрастта им беше по-малко от година. Кръвното им родство беше и по майчина, и по бащина линия. Бяха израснали заедно, заедно бяха станали жени и майки. Синът на Кати, Дерек, беше роден само три седмици след Алисън. Историите на двете семейства бяха неразривно свързани една с друга. Ако Катрин не успееше да научи това, което й бе необходимо, от Кати Ломас, вероятно нямаше да го научи и от никой друг. А ако тази жена беше толкова дръпната, колкото бе я описал Джордж, тъкмо сега бе моментът Катрин да демонстрира професионалните си умения.

Катрин спря колата пред Ларк Котидж. В тази къща, датираща от осемнайсети век, Кати Ломас живееше от мига, когато се бе омъжила, деветнайсет години преди раждането на Алисън, до ден-днешен. Жената, която отвори вратата, беше все още яка, с изправена стойка. Стоманеносивата й коса беше увита на кок. С червените си, загрубели от вятъра бузи, приличаше много на мисис Бън, жената на Пекаря от „Щастливи семейства“25. Единствено очите й не хармонираха с общия вид на жизнерадостна селска жена. Те бяха хладни и гледаха критично. Катрин имаше чувството, че я мерят и претеглят в доста по-обширен от прекия смисъл.

— Вие ще сте писателката — каза Кати Ломас, пресегна се и взе един изтъркан анорак от закачалката в антрето. — Сигурно първо ще искате да обиколите имението. — Тонът й изобщо не допускаше друга вероятност.

— Това ще бъде чудесно, госпожо Ломас — отвърна Катрин и закрачи до по-възрастната жена, докато двете прекосяваха моравата в единия й край, упътвайки се към имението. — Много съм ви задължена, че ще отделите време да ми помогнете. — Тя се прокле наум, че започва да се умилква.

— Не го правя заради вас — каза рязко Кати. — Правя го в памет на Алисън. Често си мисля за нашата Алисън. Беше прекрасно момиче. Представям си как би се развил животът й, ако не бе се случило това. Мисля си, че сигурно щеше да избере да работи с деца — като учителка или лекарка. Щеше да избере положителна, полезна професия. А после се връщам към действителността. — Тя спря пред вратата на имението и изгледа студено и мрачно Катрин.

— Ако можех да върна времето и да променя едно-едничко нещо в живота си — каза тя с горчивина, — бих променила вечерта на онази сряда. Не бих изпуснала от очи Алисън. Безсмислено е да ми казвате да не се обвинявам. Знам, че Рут Картър отиде в гроба, без да се увери, че не е можела да промени нищо, и когато дойде моят ред, и аз ще склопя очи, без да съм се убедила в това.

Толкова съжаления изпълват живота ми напоследък. Да, писано ми било дълги години да съжалявам за това, което не е било сторено или казано. Лошото е, че единственото място, на което мога да кажа на хората, които имат значение за мен, колко съжалявам, е гробището. Затова склоних да говоря с вас, госпожице Хийткоут.