Мястото на екзекуцията

— Знаеш ли къде се премести? — попита Катрин. Вече бе задала същия въпрос на Питър Грънди една вечер в кръчмата, но той бе свил рамене и й бе казал, че никой не знае. Изглежда, Томи Клъф бе изчезнал също така безследно, както и самата Алисън.

Но се оказа, че Джордж знае къде е.

— Отиде в Нортъмбърланд, в някакво малко селце по крайбрежието. Дълги години работеше като охрана при Кралското общество за защита на птиците, но сега и той е пенсионер като мен. Но така и не се ожени, затова си няма някой като Ан да го крепи. Разменяме си коледни картички и кажи-речи, това е. Струва ми се, че аз съм единственият човек от полицията, с когото все още поддържа връзки. Мога да ти дам адреса му. Може и да се съгласи да говори за Алисън. Малко се съмнявам, но в крайна сметка нали успя да убедиш мен? — Джордж се усмихна.

Така и продължиха да се нижат утрините, една нишка на разказа водеше към друга. Катрин скоро си изработи програма за деня, след като се разделеше с Джордж. На връщане се отбиваше в една кръчма по пътя към Ашбърн, където сервираха добра храна, и към два часа се прибираше у дома. Следобедът и ранната вечер бяха посветени на свалянето на записи — занимание, което ужасно я отегчаваше, независимо от увлекателността на натрупания материал. На всеки половин час си позволяваше по един телефонен разговор или написваше няколко реда по електронната поща, за да не се побърка напълно от досада.

Когато свършеше работа, си затопляше вечеря от готовата храна, която си купуваше при ежеседмичния пазар в Бъкстън. После прекарваше около час край камината, прелиствайки или списанието, в което работеше, или някое конкурентно издание, и си вземаше бележки. Вечерта приключваше с едно питие в местната кръчма, което обикновено означаваше и още едно за Питър Грънди, но Катрин не се дразнеше от допълнителния разход. Питър Грънди вече й беше дал ценни сведения за родовете от Скардейл, а освен бе приятен събеседник.