Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Тя извади ключ от джоба си, отключи и покани Катрин в кухнята. Очевидно при реконструкцията на имението не бяха пестени пари. Патилата по дървените кухненски шкафове говореше, че са истински антикварни находки, не модерни копия. Работните плотове бяха смесица от мрамор и лакирано дърво. В помещението имаше голяма тъмнозелена кухненска печка и двукрил хладилник, американски тип, имаше и миялна машина. Катрин хвърли поглед върху купчината вестници на единия край на кухненската маса. Най-горният бе отпреди два дни. Значи, Дженис Уейнрайт бе заминала съвсем скоро, каза си тя. Въпреки това кухнята имаше атмосферата на отдавна необитавано помещение.
— Убедена съм, че тук не е изглеждало така през 1963 година — каза сухо Катрин.
Най-сетне Кати Ломас събра сили да се усмихне.
— Права сте.
— Дали ще успеете да ми опишете каква беше тогава кухнята?
— Мисля първо да направя по една чаша чай — избягна отговора Кати.
— Много съм благодарна на госпожица Уейнрайт, че позволи да посетя дома й. Знаете ли, че сестра й е сгодена за сина на Джордж Бенет?
— Да. Светът наистина е малък. — Кати Ломас наливаше вода в чайника.
— Запознах се с Хелън в Брюксел — продължи Катрин. — Мила жена. Жалко, че сестра й не е тук.
— Тя много пътува. Пък и се съмнявам, че ще й бъде приятно да бъде замесена в писането на книга за едно убийство — каза въздържано Кати.
Две чаши за чай изтракаха върху плота.
Катрин отиде до прозореца, през който се виждаше селската морава. Представи си безкрайните празни часове, които Рут Картър сигурно бе прекарала, опитвайки се напразно да долови стъпките на дъщеря си, наближаващи къщата.
Кати като че ли прочете мислите й и каза:
— Онази нощ, докато наблюдавах как полицаите се тълпят на моравата, нещо в мен се вкамени. А и ако някога е имало опасност да забравя, кошмарните сънища биха ми припомнили всичко. Все още ми става лошо всеки път, когато видя полицейска униформа в селото.
Тя се зае да запарва чая.
— Онази нощ е променила всичко, нали? — попита Катрин и включи незабелязано малкия касетофон в джоба си.
— Така е. Радвам се, че имахме на наша страна полицай като Джордж Бенет. Ако не беше той, онова копеле Хокин можеше и да се измъкне. Това е другата причина, поради която се съгласих да разговарям с вас. Време е Джордж Бенет да бъде възнаграден за всичко, което стори за Алисън.
— Вие сте една от малкото обитатели на Скардейл, които виждат нещата така. По-голямата част от роднините ви явно са на друго мнение. Като изключим Джанет Картър и Чарли, който живее в Лондон, всички останали отказаха да говорят с мен — отбеляза Катрин, без да губи надеждата, че ще привлече Кати на своя страна и че тя може да убеди останалите да проговорят.
— Е, това си е тяхна работа. Сигурно си имат причини. Не мога да ги виня, че не искат да разравят всичко това. Никой от нас няма приятни спомени от онова време. — Тя сипа чай от керамичния чайник в две големи чаши от същия сервиз. — Хайде да започваме тогава — нали искате да разберете как е изглеждала къщата при онези години?
В продължение на един час двете обикаляха от стая в стая. Кати правеше подробни описания на някогашната мебелировка и обзавеждане, а Катрин се опитваше да възстанови образите във въображението си. Учуди се, че докато следваше Кати из къщата, не долови и следа от зловеща атмосфера. Винаги си бе представяла, че събитията, довели до смъртта на Алисън Картър, по някакъв начин са се просмукали в самите стени на имението Скардейл, че призрачните им отражения витаят като прашинки из въздуха. Но тук нямаше нищо подобно. Това беше просто една стара къща, реконструирана с много въображение, но въпреки значителното количество пари, които бе погълнала, тя надали щеше някога да се превърне в забележителност. Дори пристройката, която Филип Хокин бе използвал някога за лаборатория, бе лишена от каквато и да било атмосфера. Сега тя се използваше като склад за градинарски сечива и стари мебели — нищо повече.
Все пак, прекараният в имението час беше полезен за Катрин, защото така успя да си създаде представа за фона на познатите й събития. Тя каза нещо в такъв смисъл и на Кати Ломас, когато тя заключи вратата зад тях и я поведе обратно към Ларк Котидж, където трябваше да се проведе официалното интервю.