Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Причината, поради която националните медии се занимаваха с Чарлз Ломас, нямаше нищо общо със Скардейл. Вместо да остане в долината, за да продължи семейните традиции, както се очакваше от него, Чарлз бе напуснал Скардейл още през зимата на 1964 година. Бе стигнал до Лондон на автостоп, а там си бе намерил работа като куриер в една музикална компания, чието седалище бе е Сохо. Бе имал късмета, че пристигна в Лондон, когато цялата нация танцуваше под ритмите на музиката, композирана край река Мърси. Само за няколко месеца, благодарение на северняшкия си акцент, бе успял да се уреди като певец в един от съставите. После се зае да организира концертите им и в рамките на пет години бе развил доходен бизнес като импресарио на рок групи.
Когато Катрин успя да го открие, той вече оглавяваше международна музикално-издателска империя, и продължаваше да води делата на пет-шест от най-високо платените рок музиканти във Великобритания. В отговор на писмената й молба за интервю, той отговори с факс, че е склонен да разговаря с нея, просто защото бил убеден, че семейството му е много задължено на Джордж Бенет и не вижда как по друг начин би могъл да му се отплати.
Когато секретарката му я въведе в кабинета му на петия етаж с изглед към площад „Сохо“, Катрин дори малко се изненада. Докато оглеждаше идеално подстриганата му сребриста коса, сресана назад от високото чело, поддържаните ръце с маникюр, гладкото, прясно избръснато лице, марковите джинси и дизайнерската риза, й бе много трудно да си представи какъв фермер би станал Чарлз Ломас. Затова пък скоро й стана ясно, че е наследил прословутия разказвачески талант на баба си. Преди да събере сили да заговори за Алисън, той забавлява Катрин с клюки от света на музикалния бизнес в продължение на половин час.
Когато го попита за трети път, той най-сетне отговори на въпроса й за Алисън:
— Това момиче беше голяма работа — каза той с открито възхищение. — Тя никога не се смущаваше да каже, когато се сърдеше на някого. С нея винаги знаех накъде съм. Джанет винаги си е била малко двулична — пред теб се разлива от сладост, а после съска зад гърба ти. Такава си е до ден-днешен. Но Али не се занимаваше с такива глупости. Затова така и не повярвах, че някой е успял да я примами. Който и да бе отвлякъл Али, трябваше да го е направил насила. Тя не беше впечатлителна малка глупачка.
Още от самото начало исках да направя всичко по силите си, за да помогна. Ходех със спасителните групи и, разбира се, аз открих мястото, където тя бе опитала да се съпротивлява. Още си спомням какъв шок беше за мен откриването на следите. По таза време вече имахме разработен ритъм на търсене, особено ние, жителите на долината. Познавахме идеално околността, така бихме забелязали веднага всичко необичайно — много по-скоро от полицаите, които бяха довлекли от цялата страна.
Когато забелязах следите в ниските храсталаци, буквално изпитах чувството, че някой е бръкнал в гърдите ми и е стиснал сърцето и белите ми дробове така, че не мога да дишам и кръвта ми спира да тече. После, когато разказах всичко на баба, тя каза: „Хокин се разхожда в тази горичка по-често от всички останали“.
Казах й, че съм видял скуайъра да върви през полето между гората при Скарластън и малката горичка, същия следобед, когато Али изчезна. „Нищо няма да казваш“, каза тогава баба. „Има време и място да разкажеш всичко на ченгето, и тогава той ще обърне внимание на думите ти. Проговориш ли прекалено рано, думите ти няма да бъдат забелязани заради дрънканиците на другите.“
Два дена по-късно тя ми каза, че сега вече трябва да уведомя инспектор Бенет при първа възможност. Каза, че отивала да огледа полето сама, за да се увери, че не сме пропуснали нещо — той се усмихна. — Винаги е театралничила. Приличаше на вещица, затова половината графство вярваше, че е ясновидка, че може да прави магии и да разговаря с животните. В действителност беше просто страшно прозорлива. Винаги успяваше да се добере до неща, които никой друг не забелязваше.
Сега, като си спомням онези събития, мисля, че тя просто е искала да привлече внимание към полето между двете горички — така, че когато направя разкритието си пред инспектор Бенет, думите ми да имат по-голям ефект. Сигурно не е било редно от наша страна да укриваме сведения, но не забравяйте, че в Скардейл водехме много затворен живот. Нямахме представа що за хора са тези пришълци, наистина ли ще се опитат да открият нашата Али, или просто ще докопат най-подходящия бунак в околността, за да го обвинят в престъплението — каквото решат, че е то. А както господин Бенет несъмнено ви е казал, най-подходящият бунак в околността несъмнено бях аз. На деветнайсет години, недорасъл, издънен от хормони. Бях определено непривлекателна гледка, можете да ми вярвате. Затова и прибраха първо мен за разпит.