Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Докато си дете, приемаш толкова неща като разбиращи се от само себе си. Прекарваш дните си заедно с някого и никога не ти минава през ума, че някой ден този човек може да го няма вече. Знаеш ли, в някои отношения се радвам, че пишеш тази книга. Толкова много хора губят свои близки и няма нищо, което да показва, че те някога са съществували — освен това, което пазим в паметта си. Аз поне ще мога да взема в ръка книгата ти и да знам, че Али наистина е съществувала. Не за дълго, но наистина я имаше.
6.
Май 1998 г.
Джордж Бенет спря, за да си поеме дъх. Вдишваше мекия, влажен въздух, опрял ръце на бедрата си. Синът му го чакаше, спрял няколко крачки по-напред, наслаждавайки се на фантастичната гледка, която се разкриваше от Хълмовете на Ейбръхам, отвъд дълбокото дефиле на река Дъруент, към драматично открояващия се силует на замъка Райбър на отсрещното възвишение. Бяха се качили от баните Матлок със зъбчатата железница до върха и сега вървяха по гористия хребет към пътеката, която се виеше и надолу към реката.
Пол не би могъл да преброи безчетните разходки из хълмовете, на които бе ходил с баща си. От мига, когато порасна достатъчно, за да издържа на ходене, Джордж бе почнал да обикаля с него долините и върховете на Дербишър. Някои от тези дни се бяха запечатали в съзнанието му — както когато се изкачи за първи път на Мам Тор, точно преди седмия си рожден ден. Други бяха потънали в миналото, без да оставят спомен, но се връщаха понякога, когато отидеше по същите места с Хелън. Когато обаче се върнеше у дома сам, както през този уикенд, обичаше да излиза из хълмовете с баща си, въпреки че напоследък Джордж избираше пътеки, които заобикаляха стръмните ридове, по които двамата се бяха катерили, когато той беше по-млад и по-здрав.
Пол се обърна към баща си, чието дишане се бе успокоило, но лицето му беше все още алено от усилието да изкатери малката стръмнина, която току-що бяха преодолели.
— Добре ли си? — попита той.
— Екстра — отвърна Джордж, изправи се и отиде при Пол. — Не съм вече толкова млад, но гледката си струва усилието.
— Това е едно от нещата, които наистина ми липсват в Брюксел. Разглезих се, защото израснах с такива пейзажи практически пред вратата на къщата ни. В Белгия, ако искаме да походим по стръмнини, трябва да шофираме преди това с часове. Затова изобщо не си даваме този труд. Но тренировките във фитнес център изобщо не могат да заменят това — той обхвана с жест хоризонта.
— Във фитнес центъра поне не вали — каза Джордж и посочи тъмните облаци, които се бяха скупчили долу в долината и сянката на дъжда под тях. — Ще трябва да се примирим, че ще стигне и до нас след час и нещо. — Той тръгна отново. Пол го последва. — Напоследък и аз не съм излизал толкова, колкото ми се искаше — продължи Джордж. — Прекарвам сутрините с Катрин, после работя в градината, и като свърша всичките си задължения по къщата, ми остава време само за малко голф.
Пол се усмихна.
— Значи аз съм виновен, така ли?
— Не, не се оплаквам. Странно е, но се радвам, че ме убеди да проговоря. Прекалено дълго потисках спомена. Мислех, че изваждането му на бял свят ще бъда по-мъчително, отколкото се оказа. — Той се засмя сухо. — През всички тези години съм съветвал подчинените си да се изправят лице в лице със страховете си, да не загърбват преживяното, а аз правех точно обратното.
Пол кимна.
— И мен винаги си учил, че е по-добре да се изправиш срещу таласъмите, вместо да се боиш от тях.
— Да, стига да можеш ти да избираш времето и мястото, където ще го сториш — каза сухо Джордж. — Тъй или иначе, оказа се, че случаят Алисън Картър не е такъв страшен таласъм, какъвто го изкарвах в мислите си. А и Катрин много ме улесни. Признавам й, че много се е старала при предварителните проучвания. Дълго време обсъждахме и най-големите подробности, и благодарение на това осъзнах, че всъщност съм се справил доста добре.