Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж се усмихна.
— Звучи съвсем разумно — той извади от джоба си пакет цигари и запали една, докато вадеше пепелник от чекмеджето на малката масичка до себе си. — Надявам се да не възразяваш, че пуша. Намалих ги доста, откак напуснах работа, но все още не мога да ги спра напълно.
— Няма проблем. Аз самата не пуша от дванайсетина години, но още мисля за себе си като за прекъснал, а не бивш пушач. На събиранията винаги предпочитам да общувам с пушачи — като че ли те са по-интересни от непушачите — каза тя с усмивка, без да се опитва да го ласкае. Наведе се напред и натисна копчето за запис. — Днес сигурно няма да стигнем до самия случай. Бих искала да започнем с предварителната ти история. Голяма част от това, което ще говорим, никога няма да бъде публикувано, но за мен е важно да си създам представа що за човек си ти и как си станал това, което си сега. Това е наложително, ако държа да опиша работата ти по този случай правилно и с разбиране, както възнамерявам. Това също е и начин да навлезем полека в самия разказ. Съзнавам, че сигурно се безпокоиш от мисълта, че ще навлизаш в подробности по случая след всички тези години, а бих искала да бъдеш колкото е възможно по-спокоен и да не се притесняваш. Разбира се, знам, че като офицер от полицията, ти си привикнал по-скоро да задаваш въпроси, отколкото да отговаряш. Имаш ли нещо против да започнем?
Джордж се усмихна.
— Не, започвай. Ще ти разкажа с радост всичко, което мога да си спомня. — Той замълча, защото Ан влезе в стаята. Движеше се бавно, на подноса в ръцете й имаше две димящи чаши. — Едно нещо мога да ти кажа отсега. Тази жена е причината, поради която не съм в лудницата след трийсет и няколкото години, прослужени в Дербишърската полиция. Ан е моята опора в живота.
Ан направи гримаса.
— Ама че си подмазвач, Джордж Бенет. Това, което искаш да кажеш всъщност, е че Ан е готвачка, телефонен секретар и икономка. — Тя погледна усмихнато към Катрин.
Очевидно не се шегуваха така за първи път.
— Наложи й се да се разболее от артрит, за да ме накара да пипна нещо из къщи — допълни Джордж.
— Ами трябваше да предприема нещо — каза сухо Ан. — В противен случай щеше да ръждясаш след пенсия. Стига си се лигавил и разкажи на Катрин всичко, което иска да знае. Ще донеса и бисквити, и ще се видим след като приключите.
Така започнаха дните, които се развиваха по една и съща схема, през целия февруари и март. Всеки ден сутринта Катрин изчиташе тази част от вестникарските изрезки, които се отнасяха до етапа на следствието, за което смяташе да разговарят. След закуска отиваше с колата до Кромфорд, прехвърляйки наум въпросите, с които смяташе, че ще стигне по-близо до истината.
А после се заемаше да преведе Джордж внимателно през цялата история. Връщаше се търпеливо назад, за да уточни някоя подробност, време, пейзаж или дори аромат. Беше впечатлена от искреното му старание да осигури възможно най-точни сведения. Оказа се, че за случая Алисън Картър той имаше почти фотографска памет, въпреки твърденията му, че далеч не помнел толкова добре останалите случаи в кариерата си.
— Предполагам, че съм бил развил нещо като мания на тема Алисън — бе казал той в началото на интервютата. — Разбира се, това беше първият ми голям случай, и бях решен да се представя добре, но причината беше друга. Предполагам, че се дължи донякъде на това, че точно в началото на следствието Ан ми съобщи, че е бременна. Измъчваше ме постоянно мисълта как бих се чувствал, ако такова нещо се случеше с моето дете — затова не исках да се откажа.
Това беше мотивът за мен. Не знам какво е подтиквало Томи Клъф, но той беше се посветил на работата по време на цялото следствие не по-малко от мен. Работеше дори по-дълго от мен, и тъкмо неговото упорство при разпитването на колегите от Хъртфордшър ни осигури едно от решаващите доказателства — че Хокин е собственик на пистолета, с който е била убита Алисън.
Знаеш ли, сигурно звучи странно, но така и не можахме да си поговорим истински с Томи след обесването на Хокин. Той продължи да работи в Бъкстън, а по това време аз вече се бях преместил в Дерби. Няколко пъти се уговаряхме да се срещнем и да пийнем по нещо, но всеки път работата ни попречваше. А после, няколко години след убийството на Алисън, той подаде оставка и замина нанякъде.