Повелител на сенките [bg]

Усмихна се, когато те я погледнаха.

— О, да, мога да разпозная един ловец на сенки, дори когато нескопосано се опитва да скрие Знаците си. Съветвам ви да се махнете оттук, преди да ви е забелязал някой не толкова дружелюбен, колкото съм аз.

И двамата близнаци посегнаха дискретно към коланите с оръжията си, ръцете им бяха на милиметри от дръжките на серафимските им ками. Кит знаеше, че бе ударил неговият миг: моментът да им покаже колко добре може да се оправя с Пазара и неговите обитатели.

Както и моментът да предотврати кръвопролитие.

— Аз съм пратеник на Барнабас Хейл — заяви. — От Лосанджелиския институт. Тези ловци на сенки са под моя закрила. Коя си ти?

— Хипатия Векс — отвърна тя. — Съсобственичка на този Пазар. — Тя присви звездните си очи срещу Кит. — Представител на Барнабас, казващ? И защо да ти вярвам?

— Единствените, които знаят за Барнабас Хейл — отвърна Кит, — са онези, които той иска да знаят.

Жената кимна лекичко.

— А ловците на сенки? И те ли са изпратени от Барнабас?

— Иска да се консултирам с магьосник относно един необикновен магически предмет. — Кит вече не можеше да бъде спрян, понесен на крилете на измислиците и лъжите. — Предметът е у тях.

— Много добре тогава. Ако Барнабар те е изпратил да се консултираш с магьосник, кой е този магьосник?

— Аз — долетя дълбок глас откъм сенките.

Кит се обърна и видя фигура, застанала пред голяма, тъмнозелена шатра. Гласът беше мъжки, ала самата фигура бе скрита под тежка роба, качулка и наметало, които не позволяваха да се различи полът й. — Аз ще поема оттук, Хипатия.

Хипатия примига бавно. Беше като да видиш как звездите се скриват и отново изплуват иззад облак.

— Щом настояваш.

Обърна се, за да се отдалечи, но после спря и погледна през рамо към Ливи и Тай.

— Ако ви е жал за тези същества, за тези феи, умиращи в клетките, помислете си за това: ако не беше Студеният мир, за който вие настоявахте, те нямаше да бъдат тук. Вижте кръвта върху собствените си ръце, нефилими.

С тези думи тя изчезна между две шатри. Върху лицето на Тай се беше изписало измъчено изражение.

— Ама моите ръце…

— Просто израз. — Ливи обви раменете му с ръка и го притисна до себе си. — Вината не е твоя, Тай, тя просто беше жестока.

— Най-добре да вървим — каза Кит на магьосника, скрит под робата и качулката.

Той кимна.

— Елате с мен — каза и се шмугна в шатрата си. Останалите го последваха.