Среднощният диамант [bg]

— Сайлъс… не Грант? — Не бе пристигнала вест от Грант, а той беше заминал почти преди седмица.

Айана поклати глава:

— Още не се е върнал.

С натежало сърце потеглих надолу по неравния път и лесно открих Сайлъс. Носеше широкопола шапка, смъкната надолу, за да го предпазва от утринното слънце, и седеше върху наситено кафява кобила. Една сива стоеше наблизо.

— Странично седло? — попитах, без да си правя труда да крия презрението си.

Той повдигна периферията на шапката, за да ме огледа:

— Единственият начин, по който ще яздиш в тази рокля. Или ще убедиш когото там се опитваш да заблудиш, че си някаква аристократка. Айана всъщност не ми разказа цялата история.

— Искаш ли да я научиш?

— Не.

Отправихме се надолу по тихия път. През дърветата проблясваха петна от слънчева светлина и тежката рокля за езда вече започваше да предизвиква сърбеж и да ме задушава.

— Айана каза, че Грант не се е върнал.

— Не, но снощи най-сетне получих съобщение. Получил е каквото е искал, но е било нужно известно проследяване. Трябвало да открие още няколко души, да се добере до още малко доказателства. Дори убедил армията да арестува двама за разпит. Започваме да разнищваме историята.

— И Грант е добре? Не е пострадал? Сайлъс ме стрелна с кос поглед:

— Да.

Яздихме в мълчание, докато малкият път, по който се движехме, се вля в по-голям. От двете му страни имаше неподдържана гора, но големината и отъпканата пръст намекваха, че има голямо движение. Сайлъс прочисти гърло няколко пъти и накрая попита:

— И така. Още ли искаш да поправиш беззаконието в Кейп Триумф?

За момент си помислих, че знае за работата ми с Том, а после си спомних разговора, в който бях попитала за зле организираната правосъдна система на града.

— Е, бих искала да видя нещата уредени. Не мисля, че съм казвала, че искам да го направя лично.

— Не си. Казах, че би трябвало да отнесеш въпроса до губернатора. Ти каза, че той не би изслушал сирминиканка.

— Все още не мисля, че би го направил. Той сви рамене:

— Е, той ме изслуша, когато отидох и говорих с него — преди да се забърка цялата тази каша в Хадисън.

— Аз… не знам какво се опитваш да кажеш.

— Той се съгласи, че градът има нужда от официално създадена стража и упълномощи сформирането на такава. Книжата са в моята канцелария: уточняват детайлите по няколко оперативни процедури, както и колко пари ще отпусне.

— Това е прекрасно! — Тази беше вероятно единствената истински добра новина, която чувах от дълго време насам.

— Радвам се, че мислиш така — каза Сайлъс. — Защото ти си тази, която ще я сформира.

— Какво? — Повторих си мислено думите му. — Но току-що каза, че ти си говорил с него…

— Сдобих се с книжата и разрешението за сформирането, но само толкова. Мислиш ли, че искам да се нагърбя и с подобна работа заедно с всичко друго, с което се опитвам да смогна? Организирането на патрули? Наемането на хора за стражата? Не съм толкова луд. Мисля обаче, че ти може и да си.