Среднощният диамант [bg]

— Мира… как стана… Тамзин…

Прегърнах я по-плътно. Айана ме беше предупредила, че Аделейд е научила за Тамзин едва днес. Писмото ми така и не бе стигнало до нея.

— Не знам. Не можех да повярвам, когато чух.

Разказах каквото знаех — онова, което бе общоизвестно — и колко странни бяха обстоятелствата. Премълчах всички спекулации относно Уорън, тъй като Сайлъс и Грант още не разполагаха с твърди доказателства.

— Не мога да я изгубя отново — каза Аделейд.

— Знам. Чувствам се по същия начин. — Усещах буца в гърлото и трябваше да положа усилие да се владея. Щеше да се наложи Тамзин да почака. Точно сега Аделейд беше тази, която имаше нужда от мен, и се опитах да й се усмихна храбро. — Но трябва да оставиш тази скръб настрана засега. Ще плачем за нея по-късно — много.

Аделейд ми разказа версията си за станалото в Хадисън, обяснявайки как Уорън и неговите хора се опитали да убият Седрик и да направят така, че да изглежда като нещастен случай. Уорън го отрекъл, а думите на един нов губернатор заслужавали повече уважение от онези на заподозрян еретик — макар и обвързан с аристократка със значително положение. Вглеждайки се в нея, докато говореше, се чувствах все по-глупава, задето не бях заподозряла тайната й по-скоро. Имаше нещо властно в начина, по който се държеше и говореше дори когато се преструваше на разпиляна ученичка или изглеждаше така неспретната, както сега.

Едно почукване прекъсна разговор за Джаспър. Айана в миг се озова пред вратата. Бдителна и опасна, тя бе поставила едната си ръка върху дръжката на бравата, а в другата държеше нож, дълъг колкото ръката й до лакътя. Напомняше ми за Грант в нощта, когато беше открила връзката ни.

— Кой е там? — изкрещя Айана.

— Уолтър Хигинс — чу се приглушеният отговор. — Търся Аделейд Бейли — партньорката на Седрик Торн.

— Това е агентът на Седрик! — възкликна Аделейд. — Пусни го да влезе!

Влезе строен млад мъж с очи, които оглеждаха щателно всяка подробност наоколо. Нямах представа, че Седрик има какъвто и да било агент. Аделейд ни обясни как Седрик се опитвал да купи дял в колонията Уестхейвън, като продаде фалшифицирана картина, уж нарисувана от художник от Мирикози. След много търсене Уолтър най-сетне му беше намерил купувач — човек, който искаше потвърждение на автентичността на картината от някого с евентуални познания за изкуството на Мирикози. Това не беше лесно изпълнима молба по тези места.

— Сирминиканците много приличат на жителите на Мирикози — каза Уолтър на Аделейд, като ми хвърли бърз поглед.

Аделейд моментално се вкопчи в тази идея.

— Можеш да имитираш акцент от Мирикози. Чувала съм те да го правиш в Блу Спринг. Всичко, което трябва да направиш, е да се срещнеш с този човек и да му кажеш, че картината, от която се интересува, е автентична творба от един от най-великите майстори в Мирикози.