Виелица на сенките [bg]

— А ако не се получи?

— Представи си какво ще направят с нас почти петстотин изтрезнели Първи, на които сме съсипали празника.

Неволно потръпнах и в този момент изщрака и втората ключалка. Гло-гло вече беше свободен от ръкавиците си.

— Колко е хубаво — промърмори тихо. — Притисни се към стената и кажи на твоите приятели да се отдалечат от решетката.

— Еграсса! Кли-кли!

— Да? Получава ли се?

— Чудесно! Отдалечете се от ямата. На десетина ярда! Ще правим фокус!

— Но ти…

— Кли-кли, поне сега недей да спориш!

— Но…

— Отдалечихме се — отвърна Еграсса.

Най-вероятно елфът безцеремонно беше сграбчил Кли-кли за яката и го беше дръпнал настрани. В тъмното не виждах какво прави гоблинът, просто в ямата внезапно се изви вятър, втурна се нагоре и решетката абсолютно безшумно излетя някъде в небето.

— Това е — въздъхна Гло-гло. — Повикай твоите да ни измъкнат задниците.

— А решетката да се падне обратно на главите ни? — признавам, бях възхитен от демонстрацията на гоблина.

— Не се притеснявай, момчето ми.

След това спуснаха стълбата в ямата и аз първи започнах да се изкачвам. До самия ръб на ямата нечии силни ръце ме сграбчиха и аз се оказах на земята. Тук беше много по-светло, отколкото долу, и успях да различа доволния Кли-кли, Алистан Маркауз и Еграсса.

— Жив ли си, крадецо?

— Да, милорд.

— Страхотен фокус направи! — възкликна Кли-кли: — Хоп, и тя отлетя в небето! Направо не повярвах на очите си!

— Не съм сам — предупредих спасителите си аз и в този момент Гло-гло се появи. — Това е почитаемият Гло-гло, шаман.

— Ой! — тихичко изписка Кли-кли, забелязвайки шамана, и кой знае защо се скри зад елфа.

— Много ми е приятно, почитаеми — кимна милорд Плъх. — А сега, ако никой не възразява, нека се махнем оттук, преди да се появят орките.

— Рогът е в тях — казах аз.

— Вече не — отвърна Еграсса и ми подаде чантата.

МОЯТА ЧАНТА!!!

— Как? — промълвих аз, не вярвайки на очите си.

— Флинитата се постараха. За пръстена, който си им дал, сега са ни задължени до гроб — обясни елфът.

— А Шокрен?

— Какъв Шокрен?

— Шаманът, в който беше моята чанта — поясних аз.

— Получи стрела в шията — зарадва ме милорд Алистан. — Затова трябва да тръгваме, докато не са вдигнали тревога.

Отказах се да питам как са успели да се промъкнат в сърцето на оркското село, незабелязано да убият шамана и да вземат чантата с Рога. Също така се стараех да не мисля за факта, че първата им работа е била да спасят Рога, а не мен.

— Вървете след мен, но тихо — предупреди ни Еграсса и тръгна напред.