Виелица на сенките [bg]

— Тогава на какво разчитаме, Гло-гло?

— Може би ще успея да измисля нещо. Ех! Ако не бяха ръкавиците, щях да разбия цялото това село на трески!

Замълчах. Нямах какво да кажа. Едва сега започнах да осъзнавам в какви лайна бях нагазил.

— Как си успял да се избавиш от натрапчивото внимание на орките по време на първото ти посещение в лабиринта?

— А-а-а… — гоблинът доволно се усмихна, припомняйки си миналото. — Тогава избягах веднага след първото влизане в лабиринта. По онова време нямаше никакви ями, а и орките ни пазеха през пръсти. А како се има предвид, че се бяха натряскали в чест на празника, да избягам в далечното и красиво време на моята младост беше доста просто и лесно. Не като сега.

— Значи и тази нощ орките ще пиянстват…

— Да, но ние с теб не сме козлокончета, не можем да се издигнем в небето, а и да можехме, решетката нямаше да ни позволи.

В този момент решетката се плъзна настрани и Олаг и Фагред надникнаха отгоре.

— Добре бягате, маймуни. Багард и Шокрен са много доволни от вас. Това е от тях.

И орките ни спуснаха торба с храна и две манерки.

— Яжте и събирайте сили. Утре отново ще трябва да бягате.

Решетката отново застана на мястото си, но Фагред не се успокои и напомни, че няма да откъсва поглед от нас.

Тази вечер си направихме пиршество. Бяха ни дали много храна, при това разнообразна и съвсем прясна. Едната манерка се оказа пълна с вода, а другата — с вино.

Орките също не стояха кротко и ние дълго слушахме техните песни и думкането на барабаните. Веселяха се, гадовете, и по принцип имаха пълно право на това. В края на краищата нали не те седяха в проклетата яма!