![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
„Какво като Бащата е потомък на отдавна разорен баронски род и от единайсет годишен се скита с разбойници, че едва може да чете и пише, а за неща като теория на магията и Множествените светове не е чувал! Този човек съумя да се издигне до тартор в най-могъщата след Дъгата организация и добре се грижи са „отроците" си. Прекрасно се справя със задълженията си, върти делата на своя клон на Братството, без да са му необходими Аксиомите на пътешествието на Съзнанието, нито Законът за съхранение на магията или теоремата на Първоелементите."
Фесис бе доволен от своя работодател и без това.
Затова си допи пивото и звучно постави върху дървения плот дребната сребърна монета, която бе намерил в калта на улица „Търговска". Безгрижно махна с ръка за довиждане на слугинята и тръгна към вратата... ...където се сблъска с Бащата.
Хеон гледаше Фесис така, както се гледа призрак. Младежът изстена наум. Все пак наруши традиционния ред на Сивото братство - замръзна. Башата се окопити пръв.
- Ааа... весна се, нехранимайко такъв... - с мек укор измърмори той.
„Баща Хеон е печен, спор няма!" - готов бе да го разцелува фесис.
- Чичо Паа! - възкликна радостно младежът. - Здравей! Аз пък тъкмо пристигам! С печалба! Да те почерпя едно пиво, чичо Паа? - и без да чака разрешение, подсвирна на слугинята.
Седнаха. Всеки страничен наблюдател би останал с впечатлението, че младокът се хвали пред възрастния си чичо колко успешна търговия е завъртял. Беседата се въртеше изключително около качеството и цените на дребни железарски стоки, търсенето им в различни градове. Не мина без хапливи забележки относно непохватните конкуренти от други търговски задруги. Чичо Паа бе известен (макар и не най-печеливш) доставчик на пирони, клинци, панти и обков за порти, капандури и сандъци. В Мелиин го знаеха като мека душа, която дава на бедняците на вересия, а после забравя да си търси длъжниците - те сами го търсеха, връщайки му повече услуги, отколкото пари и, то се знае, уважение. Към уважението винаги вървеше поне една халба светло мелиинско. Както и сега - очевидно момъкът беше взел партида скоби и катинари, ала за разлика от другите предприемачи, бе имал късмет. И сега, давейки се от радостно нетърпение, разказваше за приключението:
- ...И тия като ме забаламосаха, докато се огледам, свалиха цената!
За малко да ми вземат цялата стока толкова евтино, все едно сгурия им карам, а не първо качество... Олеле, викам си, загазих... Ама те сами се прецакаха, защото ме пуснаха да говоря с баш шефа, пък аз като го заприказвах, направо го омаях, а после по-добрата стока скрих и му пробутах боклука, пък той се върза! Направо го усмъртих тоя будала! После обаче, като си тръгнах, се наложи два сандъка клинци ей така да похендря, пък и Пороят за малко да ме настигне... Ама печалба има, чичо Паа! Още сега мога да ти се издължа и отгоре да оставя, много ти благодаря, век да си жив и здрав, все да ми помагаш! Сега поне знам, че наистина ме бива в търговския занаят...
Хеон кимаше, охкаше, подсмихваше се - спазваше правилата за маскировка. Естествено, в хана бяха на своя територия
Хърбавият Хъмс се досещаше кое какво е, но първо - получаваше солидни суми от Братството, и второ - не би посмял да погоди на Сивите някой мръсен номер? Да не говорим, че малкият му син учеше наемническо изкуство в една от дребните гилдии, формално кожари, а в действителност - Сиви бойци.
Фесис с увлечение играеше ролята си, ала оставаше напрегнат. Нямаше как да обясни направо за какво става дума. Условните фрази не можеха да разкажат нито що за „печалба" е реализирал - сведенията за артефакта в кулата, нито за посещението на нощния гостенин и дарената костена ръкавица. Вече бе готов да наруши за втори път правилата, когато Хеон сам му подаде знак, че е необходима втора среща.
„Нещо се е случило в столицата - помисли си младежът. - Бащата е твърде нетърпелив. И като че ли не ме подозира в предателство."
Ето това вече беше странно.
Императорът остана изумен, че пратеникът му се върна жив и невредим. Дъгата сякаш не бе обърнала никакво внимание на този демарш.
„Клопка? Провокират ме да извърша действия, за които после няма дори да успея да съжалявам? Възможно. Ала е късно да отстъпвам. Жребият е хвърлен."
Бащата съобщаваше същото, което бе предал чрез пожара в Ковашкия квартал. Хеон бе разобличил и заловил алколита на Червения Арк с магическата маска на боеца Фесис, който в това време пък изпълнявал мисията си в Хвалин. Самозванецът съобщил, че Аленият орден се е сдобил с Дървения меч на Дану. Изглежда, Дъгата бе пожелала това сведение да стигне до Императора. Вероятно Седмоцветието знаеше или се досещаше -което бе същото - че Братството изпълнява поръчка на господаря на Мелиин. После магът-съгледвач бил пленен и разпитан. За съжаление освен някои имена, нищо съществено не било научено при разпита. Бил е само изпълнител, задачата му била новината да стигне по предназначение.