Републиката на крадците [bg]

— Вие не сте ли актриса?

— Аз съм сценичен помощник — каза Дженора. — Костюми, декори, реквизит. Ако нещо не ходи с крака, аз отговарям за него.

— Ако предположим, че се е случило чудо и самите богове са извадили Монкрейн от панделата, щяхме ли да имаме работа през лятото?

— Изгубихме от времето за репетиции — каза Силванус и с въздишка се отпусна възнак.

— Това сякаш намеква за „да“ — каза Локи.

— Истинският въпрос са парите — каза госпожа Глориано. — Преди две години направих вложения в групата заради племенницата си и Монкрейн още ми дължи дванайсет рояла. При това аз създавам най-малко грижи в сравнение с онези, които той трябва…

— Паричните затруднения може да се оправят — каза Локи.

— Не можем да получим кредит — каза Алондо. — Никой от нас не може да купи и зърно ориз на вересия. Намираме случайна работа, за да не стоим гладни, и дори разиграваме нравоучителни пиеси по улиците, но компанията няма средства за суфльори, костюми, маски, осветление…

— Нямаме място за работа, нито превоз до такова място — добави Дженора. — Имаме две стаи със стар реквизит и дрехи, които може да се използват, складирани тук, но ще станем за смях, ако вземем да ги мъкнем насам-натам на ръце.

— За повече от смях — промърмори Алондо.

— Ние разполагаме с каруца — каза Локи. — Момент! — И той дръпна Джийн и Сабета настрани от парцаливите останки на трупа „Монкрейн“.

— Каруцата и конете струват много пари — каза Джийн.

— Зная — потвърди Локи. — Ами ако продадем два коня, а два запазим?

— Грижата за тях ще изисква повече време и пари, отколкото бяхме планирали да похарчим — каза Сабета.

— Да, само че ако не върнем трупата на работа, по-добре да се прибираме веднага в Камор — подхвърли Локи. — Ако това е планът, със сигурност ще получим затруднения в говора, когато обясняваме на Окови какво е станало.

— Едва ли е наша вината, че Монкрейн е ударил някакво конте — каза Джийн.

— Окови ще очаква повече от нас, отколкото да подушим наоколо и да се откажем — напомни Сабета. — Пратени бяхме тук експресно, за да възстановим средствата на Монкрейн. Трябва някак да го измъкнем от тази каша.

— Ами ако не успеем? — попита тихо Джийн.

— Поне ще сме се опитали — отвърна Локи. — Сабета е права. Едно е да се завърнем у дома, след като сме изчерпали доводите си, а друго — да подвием опашки при първото неблагополучие.

— Имаме нужда от още пари — каза Сабета. — Засега не виждам голям шанс да правим дълбокомислени планове, но джобовете са си джобове, а кесиите — кесии. Ако ние…

— Не — възрази ѝ Локи. — Не можем да крадем, забрави ли? Преживяхме повече неприятности, отколкото очаквахме, като се преструваме на актьори.

Изражението върху лицето на Сабета беше толкова заплашително, че Локи го усети като топлина от маслена лампа, преди още да се обърне и да го види. Протегна ръце с дланите нагоре.