Произход на политическия ред [bg]

Възникването на съвременните мюсюлмански диктатури е последица от катастрофите в региона при конфронтацията със Запада и последвалия преход към модерността. В християнска Европа политическата и религиозната власт често са обединени. В мюсюлманския свят те са разделени в продължение на дълги исторически периоди. Правото в мюсюлманските територии играе същата роля, каквато и в християнските – упражнява контрол, макар и по–слаб, над властта на политическите управници, за да не вършат каквото си пожелаят. Върховенството на закона е основополагащо за мюсюлманската цивилизация и в много отношения то я дефинира.

Да започнем с изброяване на приликите между християнския и мюсюлманския свят във връзка с ролята на правото в обществото. И в двете традиции правото произхожда от религията; има само един Бог, който раздава универсално правосъдие и е източник на цялата истина и справедливост. И двете традиции, както и юдаизмът, имат дълбока връзка със свещените си книги и базисните им социални норми са систематизирани в много ранен етап. При исляма тези норми не са само Свещеният Коран, но и суната и хадисите, включващи описания на жизнения път на Мохамед, които могат да служат като ръководство за поведение. Тълкуването на тези правила обаче в много случаи е несигурно и се налага да бъде делегирано на специална група свещеници – духовенството при християнството и улемите или учените при исляма. И в двата случая правото не произхожда от политическата власт, както е в Китай, а от Бога, който господства над политическите власти. Макар че Мохамед успява да стане племенен вожд приживе, неговата власт над сънародниците му араби не почива единствено на силата, но и на ролята му на преносител на Божието слово.