V. [bg]

Странна беше тази дума: „превъртам“. Напоследък Маклинтик бе придобил навика да разговаря за електричество със звукооператорите и техниците всеки път по време на запис в студиото. Преди време то изобщо не го интересуваше. Сега обаче му се струваше, че щом електричеството му помагаше да стигне до по-многобройна аудитория, съставена от приблизително равни части харесващи и неодобряващи музиката му, но все пак без изключение плащащи по един или друг начин, и след като хонорарите осигуряваха бензин за „триумфа“ и изисканите костюми марка „Д. Прес“ за самия него, значи Маклинтик би трябвало да бъде признателен на електричеството и дори да го опознае по-добре. Той понаучаваше оттук-оттам по нещо и веднъж миналото лято в разговор с един звукооператор бе засегната темата за стохастичната музика и цифровите компютри. В резултат от тази беседа възникна обозначението „Зареден/Възстановен“, което се превърна в отличителен призив и автограф на групата. От същия звукооператор той узна за съществуването на тъй наречената „тригер“ или „ези-тура“ двутриодна схема, тоест схема с две устойчиви състояния, която, веднъж захранена с електричество, може да се намира в едно от двете състояния в зависимост от това коя лампа провежда ток и коя е прекъсната.

— Което може да означава да или не и съответно едно или нула — бе пояснил звукооператорът. — Схемата по същество представлява един от основните елементи или специализирана „клетка“ на големия „електронен мозък“.

— Откачена работа! — бе промърморил Маклинтик, неусетно изгубил нишката на обяснението. Но му хрумна, че ако мозъкът на компютъра може да заема положение ези или тура, значи и съзнанието на музиканта би трябвало да е в състояние да прави същото? Докато си в положение тура, всичко е проникновено, задълбочено, готино. Но откъде се появява импулсът, пораждащ състоянието ези, тоест кое предизвиква умопомрачението?