Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Каро се приближава на пръсти и разпръсква шепа розови и жасминови листчета върху момиченцето, а смехът на Николет е най-прекрасният от всички звуци. Марго хваща по-здраво ръката на дъщеря си, когато Николет й подава шепа жасмин – шепа надежда.

Очите на Марго и на Каро се срещат.

Няколко седмици по-късно Марго стои напълно неподвижна в модната къща на Кристиан, докато около нея увиват някакъв плат. Кристиан решава, че бялата сурова коприна е най-подходящата материя за сакото, а черната вълна е идеална за полата. Моделът „Бар Сют“ е създаден направо върху тялото на Марго, изработен съобразно нейните мерки. Никога не си бе представяла, че между дрехата и манекена ще има такава връзка, никога не бе осъзнавала, че идеите на Кристиан изискват не само молив и хартия, конец и игла, а конкретна фигура, която да ги вдъхновява.

Кристиан наблюдава как костюмът оживява. Поправя размера на яката; не е доволен от клоша на сакото над ханша, докато на Пиер Карден, младият шивач, отговорен за целия ансамбъл, не му хрумва идеята да използва хирургически вълнен памук в подгъва, поставен така, че да се постигне необходимият обем и форма.

След като приключва, Марго вижда, че резултатът е впечатляващ. Цветовете – брутално черно и лекомислено бяло. Спуснатата периферия на шапката, която закрива лицето й. Извитите като крила пешове на сакото. Конструкцията на талията, толкова тясна, че е трудно да говори, когато го носи.

Кристиан е видял онова, което е вътре в нея.

Неговото ревю, разбира се, преминава с огромен успех. Когато й казва, че някои от роклите му ще бъдат показани в Австралия, Марго го моли да отиде там като една от манекенките. Не знае точно защо – може би защото в една толкова далечна страна ще пие по-малко шампанско, ще допуска по-малко мъже да я съблазняват и сутрин няма да страда от толкова тежко главоболие.

Полетът до Австралия с частен самолет отнема четири дни. Четири дни! Невероятно е. Спират в Триполи, Кайро, Карачи, Сингапур, Калкута, Сингапур и Даруин – толкова много странни и далечни места – преди най-после да пристигнат в Сидни.

Веднага щом слиза от самолета, Марго разбира, че е постъпила правилно. Светлината в Австралия е пречистваща, изгаряща – унищожава всичко. Морските води са свирепи и могат да спрат всяко надвиснало зло. Хората са щастливи – никога не са чували за Равенсбрюк.

Пожелава да се върне в Австралия през 1948 година, когато магазините на Дейвид Джоунс организират ревю с модели на Диор. Пресата я възхвалява. Когато вижда фотографиите, Марго не може да познае жената, заснета на тях. Наистина се е превърнала в някой друг. Такава бе целта й още откакто напусна Равенсбрюк.

Така че решава да остане в Австралия, и се връща във Франция само веднъж, за да си събере багажа. Тогава Каро й казва:

— Кристиан е наредил да ти изпращат всяка година по една негова рокля, която реши, че е най-подходяща за теб.