Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Той каза, че нямал свободно време. Ей богу, бил претрупан с работа. Тя трябвало да потърпи и да бъде така добра — да поразмисли още петдесет пъти! Предстояло му, и то още утре, едно пътуване до Хамбург за някаква конференция, някакъв досаден разговор с Кристиан.

Кристиан беше писал и помолил да му помогнат, да му услужат временно с пари, които консулшата да вземе от бъдещото му наследство. Търговията му беше в окаяно положение, но макар че постоянно беше подхвърлян на редица телесни болки, той явно се развличаше царски в ресторанта, в цирка, в театъра; ако можеше да се съди по дълговете, които излизаха наяве сега и които бе успял да направи благодарение на прочутото си име, той живееше далече над възможностите си. На „Менгщрасе“, в клуба и в целия град знаеха кой предимно беше виновен за това: една женска особа, независима дама, която се казваше Алина Пуфогел и имаше две хубави деца. Кристиан Буденброк не беше единственият хамбургски търговец, който поддържаше тесни и скъпи връзки с нея...

Накъсо: освен Тонините бракоразводни желания имаше и други противни неща и пътуването до Хамбург беше неотложно. Впрочем вероятно Перманедер от своя страна ще се обади пръв.

Консулът замина и се завърна в гневно и мрачно настроение. Но тъй като от Мюнхен все още не беше дошла никаква вест, се видя заставен да направи първата стъпка. Той писа, писа хладно, делово и малко надменно. Неотречимо било, че Антония в съвместния си живот с Перманедер била подложена на тежки разочарования... дори когато се оставели настрана всякакви подробности, общо взето, тя не могла да намери в тоя брак щастието, на което се надявала... желанието й да разтрогне тоя съюз трябвало да изглежда оправдано в очите на всеки справедливо мислещ човек... за жалост решението й да не се завръща в Мюнхен изглеждало непоколебима. И следваше въпросът, какво отношение заема господин Перманедер спрямо тия факти...

Напрегнати дни...После господин Перманедер отговори.

Отговори така, както не очакваше никой — нито доктор Гизеке, нито консулшата, нито Томас, нито дори Антония. Склони с простички думи на развод.

Той писа, че съжалява от сърце за случилото се, но че зачита желанието на Антония, защото сам съзнавал, че тя и той не подхождали един за друг. Ако преживените с него години са били тежки за нея, той я моли да се помъчи да ги забрави и да му прости... Тъй като едва ли някога щял да ги види отново, нея и Ерика, той пожелаваше на нея и на детето вечно, безмерно щастие... Алоис Перманедер. В послепис той изрично предлагаше да възстанови незабавно зестрата. Той самият можел да живее спокойно с онова, което притежавал от по-рано. Не се нуждаел от никакъв срок, защото нямало да се ликвидира търговия, къщата била негова работа, сумата стояла незабавно на разположение.

Тони просто се позасрами и за пръв път изпита готовност да каже, че нищожната страст в парични въпроси на господин Перманедер била похвална.