Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Единственото, за което съжаляваше, беше Мишани. Само ако му се беше доверила, както трябваше да постъпи една добра дъщеря. Той нямаше никакво намерение да убива Престолонаследничката. Това щеше да накара много благородници да оттеглят подкрепата си към него и рода Керестин. Авун бе заменил инфектираната нощница с напълно безобидна, преди да я изпрати към Цитаделата. Никога не би рискувал живота на дъщеря си и репутацията на семейството си заради Сонмага; просто щеше да каже на Баракса, че очевидно болестта не се е отразила на Лусия. Кой можеше да знае какъв беше имунитетът на Различните? Ала ето че Мишани се беше провалила, обърна се срещу него… и накрая го изостави. Малко го интересуваше дали беше жива или умряла. Тя бе доказала, че няма никаква съвест и преданост. Вече изобщо не го интересуваше. Той имаше по-големи планове.
Около него умираха все повече и повече хора и от предсмъртните им викове усмивката му ставаше все по-широка. Как обичаше да си играе подобни игрички!
Двадесет и девета глава
Нощта се спусна над града, ала не донесе никакво облекчение на жителите на Аксками. Вместо това тъмнината породи страх и паника, които обсебиха душите на хората. Западната стена на града бе нападната от силите на рода Керестин. Въздухът трепереше от грохота на топовете, а земята се тресеше. Пламнали като факли хора тичаха панически напред-назад покрай могъщите стени на столицата на Сарамир. Стражите по кулите сновяха нагоре-надолу, гърмяха пушки, врящо олио се изливаше от зъберите на стените по нашествениците, които виеха, обхванати от неописуема агония. Обсадни стълби се издигаха и закрепваха за стените, защитниците на града ги отблъсваха и те рухваха обратно сред писъците на войниците, които падаха от тях и се размазваха на земята. Стоновете на умиращите и ранените се смесваха със заповедите и бойните викове на тези, които още не бяха повалени.
По улиците на града бродеха банди от мъже, понесли факли и саморъчно направени оръжия, които блестяха на светлината от трите луни. И трите сестри бяха навън тази нощ — масивната Аурус, ярката Иридима и зелената Нерин. Намираха се на доста голямо разстояние една от друга, ала нямаше да е за дълго. Съвсем скоро орбитите им щяха да се пресекат и те да се окажат в опасна близост. Задаваше се лунна буря.
Никой не мигна тази нощ.
Портите на Аксками бяха затворени, за да държат нападателите вън, а обезумелите от паника граждани — вътре. Мнозина се бяха качили по стените — изглежда желанието им да бранят родното си място бе по-силно от отвращението, което изпитваха към Императрицата и чудовището, което тя искаше да натрапи за владетел на народа си. Синьо-белите брони на императорските стражи се бяха примесили с хилядите различни одежди на мъжете, които бяха домъкнали старите си лъкове и пушки, за да стрелят по отрядите на Керестин. От седмиците на улично насилие и смут кръвта на гражданите беше кипнала и докато половината от тях се обединяваха с охота срещу общия враг, който се опитваше да нахлуе в техния град, останалите се отдаваха на мародерства и плячкосване, призовавайки Императрицата да пусне Керестин в столицата и да се откаже от трона.
Стражите на източната порта връщаха хора цял ден и продължиха да правят това и след здрачаване. Търговци, паникьосани роднини, хора, които искаха да защитават или спасят своите домове; на всички беше отказан достъп до престолния град. Отхвърлените пътници си направиха малък лагер встрани от пътя. Единствено на благородниците и по-знатните хора бе позволено да влязат в Аксками, и то само след като бяха одобрени от Цитаделата.
Когато една обикновена покрита каруца, теглена от две манкстуи, карана от млад човек с прошарена брада и елегантната му жена, се зададе по пътя, дежурният капитан се приготви да ги отпрати като всички останали. Ала щом го заговориха, всичко се разви противно на очакванията му. До края на живота си той нямаше да разбере защо бе наредил на стражите да отворят вратата, без да знае дали от Цитаделата ще ги одобрят, или не, нито пък защо дори не си бе помислил да претърсят колата. Впоследствие не можеше да повярва, че това не е било сън; единственото нещо, което си спомняше със сигурност, бяха зелените очи на дамата, които се взираха в него под качулката на робата й, и изведнъж бяха потъмнели до червено.