Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Канализацията на Аксками представляваше гигантска мрежа от бентове, шлюзове и канали, покрай които имаше широки каменни пътечки за работниците. Имайки предвид размириците, които царяха в града, от групичката бяха сигурни, че никой няма да работи тук тази нощ; това, което човъркаше умовете им, беше на какво ли можеха да се натъкнат в подземния мрак.
Кайку не отделяше очи от Пърлок, докато вървяха по хлъзгавите пътечки, а отпадъците на жителите на столицата се стичаха покрай тях. Очевидно новият им водач бе уплашен, защото очите му се стрелваха към всяка подозрителна сянка и той се сепваше, когато в полумрака се разшаваше плъх или някой от всевъзможните боклуци, носещи се по течението, се удареше в каменния ръб на канала, току до краката им. Какво ли беше срещнал тук долу, че бе толкова изплашен? Този човек наистина ли бе проникнал в Императорската цитадела? И ако беше така, защо тогава искаше да го направи отново? Какво го бе привлякло към каузата на Либера Драмак? Докато размишляваше над тези въпроси, в съзнанието й изплуваха думите, с които й беше отговорила Мишани, когато я бе попитала за същото нещо.
„Стига ти само да я видиш, за да разбереш, Кайку. Един-единствен поглед е достатъчен, за да те спечели.“
Така ли беше? И Пърлок ли беше омагьосан до такава степен от Престолонаследничката? Тя наистина ли беше такова божествено създание?
Никой от тях не промълви и дума, докато вървяха сред безкрайния мрак на каналите. Светът им се бе стопил до малкото островче от светлина, хвърляно от фенера им, а стъпките им хрущяха по трупчетата на дребните животинки, които бяха намерили смъртта си тук. Пърлок ги водеше по маршрут, който надали можеше да бъде запомнен — ту се спускаха надолу, ту се изкачваха, прокрадвайки се внимателно в стеснените проходи и прекосявайки каналите по груби метални мостчета. Всепроникващото зловоние затрудняваше допълнително неприятната им задача, ала не можеха да направят нищо друго, освен да продължат напред. Щяха да вървят чак до изгрев слънце, бе им казал Пърлок; на всяка цена обаче трябваше да стигнат под Цитаделата на сутринта, защото от това зависеше успешното изпълнение на плана.
Кайку бе изпълнена със съмнения. Тейн вървеше пред нея и очите й пробягнаха по бръснатия му череп и стройния му гръб. Видът му събуди в нея леко чувство за вина. Тя се бе хвърлила безразсъдно в тази мисия, без да има ясна представа в какво се забърква; ала в това нямаше нищо лошо, просто Кайку си беше такава. Винаги е била импулсивна, своенравна и упорита. Достатъчно упорита, че да се отправи сам-самичка в брулените от виелицата планини. Нито тогава, нито сега не бе разсъждавала какви са шансовете й за успех; те просто не фигурираха в нейния начин на мислене. Обаче решението й да дойде тук означаваше, че и Тейн ще тръгне след нея, а това вече беше нещо различно.
Тя не се самозалъгваше, че не вижда какво изпитва младежът към нея. Той я следваше още от Гората на Юна, остана до нея дори и след като разбра, че тя всъщност е от онези създания, от които се отвращаваше най-много на този свят. Тейн я обичаше. Тя виждаше много добре това и не можеше да отрече желанието, което той също събуждаше у нея. Опияняваше я мисълта, че би могла да го има само с една дума, че той веднага ще дойде в постелята й, стига само да го повикаше. Обаче това все пак си беше опасна игра — да си играеш със сърцата на мъжете — пък и тя не беше достатъчно жестока. Нещата никога нямаше да бъдат наред — нито сега, нито когато и да било, дори и да заживееше в хармония със себе си, със своята сила, с новата си същност на Различна, с Асара…
Споменът за онази нощ в Чайм я накара да се изчерви. Възбудата, която бе изпитала тогава, беше зашеметяваща, ала бе продължила твърде кратко, за да си вади разни заключения. Асара й бе напълнила главата с разни теории, че трябва да се отърси от всички задръжки и ограничения, които хората бяха измислили за себе си, и момичето просто се поддаде на един внезапен импулс, осенил я незнайно откъде. Съвсем скоро мигът бе отлетял заради появата на Мамак… не… по-скоро заради ужасяващото усещане, което беше изпитала, когато Асара я бе целунала последния път, чудовищната ненаситност, която излъчваше спътничката й, и чувството, че вътрешностите й биват изтръгвани като с клещи…