Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Брезентът беше свален от каруцата едва по-късно от младия мъж, който го отметна назад, разкривайки скритите под него пътници. Бяха спрели в края на една задънена уличка, от трите им страни се издигаха високи, запустели сгради, а от четвъртата нахлуваше зеленикавото лунно сияние. Измъкнаха се тихичко, със схванати мускули и вкочанени крайници, и се събраха около колата, пред младия мъж и дамата. Тя бе Кайлин ту Моритат, която се оказа изненадващо красива без страховития грим на нейния орден. Косата й беше изтеглена назад в дълга плитка, а чертите й бяха заострени и котешки. Мъжът беше Юги, водачът на експедицията им; разбойник с вид на изпечен мошеник, дяволита усмивка и мръсна кестеняворуса коса, прибрана назад с помощта на мазна червена кърпа. Въпреки присъствието на Кайлин, бе повече от ясно кой командва парада. Тридесетгодишният Юги представляваше Либера Драмак, а именно те имаха най-много привърженици в Лоното. Поддръжниците на Аления орден бяха значително по-малко и независимо от силното си влияние, не те бяха движещата сила тук.
Мишани приглади скъпата си роба и бързо приведе косата си в ред с помощта на Асара. Кайку видя как Тейн наблюдава Мишани, повдигнал вежди от изумление, сякаш всеки момент щеше да каже: „Каква суета!“. Девойката едва се сдържа да не се усмихне; и двамата знаеха много добре, че външността на дългокосото момиче е от първостепенно значение. Тази сутрин й предстоеше аудиенция с Императрицата.
— Това беше лесната част — каза Юги, обръщайки се към всички. — Оттук нататък трябва да бъдете непрестанно нащрек! Мишани, Асара — на съседната улица ви чака каляска, която ще ви отведе в една къща, където ще сте в безопасност. На сутринта ще бъдете в Цитаделата в уреченото време.
Мишани и Асара кимнаха разбиращо.
— Останалите от нас ще трябва да прекарат нощта по доста по-неприятен начин — каза ухилено Юги. — Ще тръгнем пеш. Предстои ни важна среща.
След като Мишани и Асара се отдалечиха, другите деветима се отправиха към града. Освен Кайку, Тейн, Юги и Кайлин имаше още петима души от Либера Драмак, избрани заради специалните им умения. Най-опасно за момента беше движението по улиците на Аксками — силата беше на страната на онези, които бяха най-многочислени.
Юги ги прекара по едни тесни улички през един главозамайващ лабиринт от затънтени проходи, отдалечавайки ги от Керин. Шумът от битката на западната стена достигаше и тук и нощта бе изпълнена с писъци и грохот. На няколко пъти чуха звуци от бягащи нозе, примесени с викове на ярост, докато бесните тълпи преследваха жертвите си. Простолюдието беше излязло навън и в момента по улиците нямаше никой, който да не търси насилие. Докато вървяха, се натъкнаха на доста просяци и скитници, притаени в тъмните ъгли, ала те не посмяха да им сторят нищо, пък и Юги не им обърна никакво внимание. Той бе повел групичката дълбоко навътре в Бедняшкия квартал.
Постройките сякаш се накачулваха една връз друга, проскърцващи и изкривени, килнати от собствената си тежест. Дъските се огъваха с пращене и заплетените тесни улички бяха задръстени с всевъзможни отпадъци. Капаците на тъмните прозорци висяха накриво, а изпепелени от пожара къщи парадираха с почернелите си, оголени греди, които стърчаха от телата им. Самоделни мостчета свързваха горните етажи на сградите, от прозорчетата започваха стълби, водещи до покривите. Всичко изглеждаше запустяло и необитаемо, ала въпреки това Кайку не можеше да се отърве от натрапчивото усещане, че е наблюдавана. Когато поглеждаше към зеещите прозорци, имаше чувството, че изкривени лица потъват светкавично в тъмнината на помещенията, а малкото свещи, които горяха, веднага биваха загасяни. Юги преднамерено ги държеше далеч от по-големите улици, за да избегне нежеланите срещи, ала не ги ли въвличаше така в по-голяма опасност? Никой не им беше разяснил подробностите по плана за отвличане на Престолонаследничката от съображения за сигурност; това обаче само изнервяше Кайку, защото тя бе в пълно неведение какво я чака занапред. Почувства приятната тежест на пушката, поклащаща се на гърба си, и ръката й се сключи около ръкохватката на меча й, обаче това не й донесе нужното успокоение.