Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Така ще поставиш приятелката си в опасност, Мишани — предупреди я Кайлин.
— Не — обади се Кайку, облегнала се на стената, досущ по момчешки. — Аз я помолих. Искам да отида.
— Както и аз — намеси се и Тейн, който ги наблюдаваше от другия край на стаята. Асара стоеше до него, а на устните й играеше едва забележима самодоволна усмивка.
— Защо? — попита студено високата жена с изрисуваното лице. — Та ти не си воин. Убивал ли си преди? Ами ти, Кайку?
— Положила съм клетва пред Оча — заяви спокойно момичето, без да обръща внимание на въпроса. — Моят враг са Чаросплетниците. Те искат смъртта на Лусия. Аз пък искам да взема участие във всяко действие, което би попречило на плановете им.
— Така и ще бъде! — извика Кайлин, а в гласа й се усещаше гняв. — Когато те обуча, ще станеш много по-могъща, отколкото можеш да си представиш. Няма никакъв смисъл да умреш в Императорската цитадела, преди да си разгърнала напълно потенциала си.
— Кайлин, тя говори разумно — включи се и Асара. — Стражите от Цитаделата ще очакват воини, каквито ти самата щеше да изпратиш. Няма да заподозрат жени или жреци.
— Но тя все още е опасна! — изсъска Кайлин, сочейки с пръст към девойката. — Едва е започнала да се учи как да потиска своята кана. Ако я разгърне в Цитаделата, това ще доведе до гибелта на всички нас.
— Не ставай мелодраматична — рече й някогашната прислужница. — Просто искаш да запазиш ценната си инвестиция.
В очите на високата жена проблеснаха пламъчетата на яростта, ала погледът на Асара си остана невъзмутим.
— Става въпрос само за още двама души, Кайлин — обади се Мишани. — Ти помоли Асара и мен да дойдем, защото се нуждаеше от нас. Аз съм единственият благородник, който не се притеснява да стъпи отново в Аксками, а Асара е опитна прислужница. Аз обаче няма да тръгна, ако Кайку не дойде с нас. И без Тейн, ако наистина го иска. Ти самата ни каза, че вървим по преплетен път. Може би е преплетен много по-здраво, отколкото си мислиш.
Кайлин отвори уста да каже нещо язвително, после се отказа. Обърна се към Кайку.
— Сама ли реши да вземеш участие в това?
Момичето вдигна рамене, досущ както правеше брат й много, много отдавна.
— Нямам никакъв избор. Положила съм обет.
— Обетите могат да се интерпретират по различни начини — заяви лукаво Кайлин. — Добре тогава. Тръгваме за Аксками още утре. Всички. Ако не се размърдаме скоро, може да не ни се отвори друга възможност. Рисковете за Лусия нарастват с всеки изминал ден и ни остава съвсем малко време, ако източниците ми казват истината. — Тя махна с ръка и тръгна към изхода, а краищата на черната й рокля се понесоха след нея. — Ще им отмъкнем Престолонаследничката под носа — заяви тъкмо когато излизаше.
Кайку се усмихна благодарствено на Мишани и се зачуди в какви ли води беше нагазила.
Двадесет и осма глава
Армиите на родовете Керестин и Амача се срещнаха една с друга на тревистата равнина, намираща се на запад от Аксками. Прежурящите лъчи на утринното слънце, съчетани с пълната липса на какъвто и да е ветрец, който да раздвижи знойния, влажен въздух, бяха направили жегата нетърпима, а още не бе станало дори пладне. Лъскавият метал на мечовете, пушките и върховете на копията хвърляше златисти отблясъци, които караха войниците да засланят челата си с ръка, присвивайки очи. Войските на рода Керестин бяха разположени в западната част на равнината и техните златно-черни знамена висяха отпуснато в неподвижния въздух. Срещу тях, на изток, се бяха наредили бойците на рода Амача, като техните червени и кафяви флагове се смесваха с цветовете на по-дребните семейства, избрали да ги подкрепят в начинанието им. И двете армии разполагаха с топове, оформени като демони и духове, чиято зинала паст бе готова всеки момент да избълва огън в адския зной. Между войските се простираше бойното поле — широка ивица избуяла, още несмачкана от ботушите на войниците трева, където щяха да се срещнат, ако се стигнеше до конфликт.
Числеността на армиите беше огромна. Бойците на Амача надхвърляха десет хиляди, а Керестиновите наброяваха още повече — жива вълна, която помиташе всичко по пътя си и сега едва се задържаше на ръба на разпадането. Погледнати от градските стени, те приличаха на два огромни басейна от остриета, пушки и брони. Първата линия бе отредена за пешаците, след тях се виждаха коне и манкстуи, които пръхтяха и чаткаха нервно с копита, а зад тях се намираха стрелците с пушки, които чистеха и подготвяха оръжията си. Далеч от фронтовата линия се забелязваха пъстроцветните шатри, вариращи от най-обикновени до пищни като малки дворци. Докато в предните редици цареше ред и спокойствие, ариергардът на армиите кипеше от живот — там течеше непрекъснато движение на стоки, боеприпаси, войници; издигаха се нови шатри, поправяха се оръдия, преправяха се брони. На изток гигантските бежови стени на Аксками се издигаха величествено, простирайки се далеч отвъд двата края на бойното поле, след което се извиваха и се изгубваха от поглед в далечината. Зад многобройните стражеви кули, зад плетеницата от улици, далеч над всичко в града, се виждаше Императорската цитадела, чиито златисти стени изглеждаха избледнели заради огромното разстояние.