Вещерите от Сарамир

Изведнъж почувства как някой го сграбчва силно за ръката; той се обърна и срещна погледа на Авун, който се бе изправил на краката си, бърз като змия.

— Има много неща, които изобщо не си очаквал — просъска гостът му. В ръката му проблесна дълъг кинжал, който се вряза под брадатата челюст на Сонмага, а тънкото му острие разкъса мозъка му. По-едрият мъж зяпна потресен. Очите му се изцъклиха, почервенели от кръв; ала животът вече го бе напуснал, отнет от това единично пробождане, и зениците му не виждаха нищичко. Тялото му се отпусна, могъщите му някога мускули внезапно изгубиха силата си и Авун отстъпи крачка назад и извади окървавения си кинжал, преди предводителят на рода Амача да се строполи тежко на земята, а носът му да се надроби на каша от удара в пода.

Плешивият мъж погледна към падналия Баракс. Духове, колко беше лековерен! Толкова лесно повярва, че родът Коли е готов да му се подчини, само защото са имали доста минали противоречия с рода Керестин. Сонмага беше човек с ограничен ум, който очевидно не разбираше, че политическият съюзник е най-ценен, когато се държи в тайна. Фасадата на враждата между Керестин и Коли бе успяла да заблуди повечето хора, с изключение на малцина мъдри люде. Очевидно Сонмага не беше от тях.

Авун закрачи към изхода на палатката. Лишени от водач, силите на рода Амача щяха да бъдат доста объркани. Войските на рода Коли щяха да се обърнат срещу тях, когато настанеше подходящия момент, нападайки ги изотвътре. Григи ту Керестин вече бе наясно с бойните планове на Сонмага — които той бе така добър да сподели с Авун — и в момента беше твърде късно тепърва да се променят, понеже генералите му вече бяха получили своите заповеди. Появата на рода Батик означаваше, че времето им беше адски ограничено. Сонмага и хората му бяха пречка, която просто трябваше да бъде премахната. А благодарение на информацията за маневрите на войските на Амача, която Авун беше дал на Григи, щеше да настане истинско клане.

Той вдигна покривалото на входа и излезе под прежурящите слънчеви лъчи. Наоколо цареше истински хаос, крещяха мъже, дрънчаха мечове, препускаха коне. Пламъци облизваха въздуха съвсем наблизо, изпращайки черни колони гъст пушек към небето. В далечината двете армии се сблъскаха с нечуван грохот и хиляди остриета се срещнаха в една метална какофония. Авун се добра до коня си, пазен от един от верните му хора, и бързо се метна на седлото. Видя как някакъв войник влиза в шатрата на Баракса и побърза да забие пети в хълбоците на жребеца, ала вече беше твърде късно, за да го хванат. О, без съмнение щяха да се досетят кой е виновникът, но дотогава бойците на Коли щяха да са се обърнали срещу тях и горките войничета щяха да се озоват в клещи, досущ като тези на раците от залива Матакса, благодарение на които бе натрупал богатството си. Стори му се, че чува силен вик от шатрата на Сонмага и на устните му изплува доволна усмивка.