Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Чувстваше се твърде объркана, за да мисли за това сега. По същия начин, както не й се искаше да мисли за вероятните последствия от онова, което бе открила в манастира на Чаросплетниците. Беше прекалено голямо, прекалено всеобхватно и девойката си даваше сметка, че ако се осмели да го погледне дори веднъж, то просто ще я премаже под тежестта си. Можеше да мисли само за онова, което беше непосредствено пред нея, движейки се стъпка по стъпка. За момента това бе единственото нещо, което бе в състояние да стори.
Мислите й се разпръснаха като уплашени пилци и кръвта й замръзна в жилите й, когато някакъв чудовищен звук внезапно проряза застиналата тишина. Всички се вцепениха за момент и се заслушаха внимателно. Шумът се дочу отново, този път отекващ от различен тунел. Пронизително, протяжно стържене, като че ли издавано от търкалянето на огромно, ръждясало колело.
— Това са те — прошепна Пърлок.
— Кои? — попита един от мъжете. — Може да е какво ли не. Канализационна тръба… отваряща се порта…
— Не — каза тихо Кайлин. — Усещам ги. Те се приближават. — Тя погледна нагоре, очите й пробягаха по редицата и се спряха на Кайку. — Не можем да ги посрещнем тук. Бягайте!
Третото простъргване беше най-силното от всички и очевидно идеше съвсем отблизо. Пърлок се втурна напред с главоломна бързина, залитайки в нетърпението си да се измъкне по-скоро оттук. Останалите се юрнаха по петите му по каменните пътечки, които изведнъж им се сториха страшно тесни. Светлината от фенера се залюля лудешки около тях, отразявайки се в искрящите черни очи на плъховете и другата дребна гмеж, която се разбягваше панически при приближаването им. Стърженето започна да се чува все по-често — нечовешки, злокобни звуци, каквито нито едно творение на природата не би могло да издава. Те отекваха в тъмнината и Кайку имаше чувството, че ги чува от всички посоки. Тръпки пропълзяха по задната част на врата й. Демони.
„Шин-шини?“, помисли си тя и внезапно бе овладяна от неистова паника.
В момента бягаха по някакви стълби, които се издигаха над серия зловонни водопадчета. Тейн залитна и падна на колене, обзет от пристъп на гадене. Кайку се блъсна в него изотзад и веднага го задърпа, опитвайки се да го изправи на крака, с удвоени от страха сили. Той се опита да се надигне, обаче се заплете в ремъка на пушката си. Останалите вече бяха далеч напред, изоставяйки двамата младежи, взели светлината със себе си. Нито Кайку, нито Тейн носеха фенери.
— Почакайте! — извика момичето, докато помагаше на другаря си да се освободи от ремъка. Пронизителен вой се надигна от тъмнината зад тях, неописуема какофония от злокобни ревове, дочуваща се в ужасяваща близост.
— Хайде! Тук горе! — извика Юги от върха на стълбата. Тейн най-накрая се изправи и се втурна нагоре, а Кайку го следваше по петите. Девойката чу някакъв стържещ звук зад гърба си, като че ли нещо се опитваше да запълзи по стъпалата, ала не се осмели да го погледне. Дишането й се запъхтя и внезапно й се прииска да се махне веднага оттук, обаче Тейн не се движеше достатъчно бързо за нея.
Нахлуха в голямо помещение с форма на звезда, откъдето започваха пет тунела. Водата тук не беше дълбока и в центъра се виждаше голяма отводнителна шахта, чиито ръждясали капаци бяха отворени, за да пропускат нечистата вода. Между нея и тясната каменна платформа, която обрамчваше помещението, водата бе дълбока само до бедрата. Хората от групичката бяха нагазили вътре, без да обръщат внимания на платформата, и се бяха събрали около шахтата, застанали с гръб към нея. Пронизителните звуци се приближаваха неумолимо от дълбините на тунелите, а въздухът бе нажежен от напрежението. Кайку и Тейн цопнаха във водата и се присъединиха към останалите. На младежа отново му се повдигна, когато пристъпи в студената течност, в която плуваха какви ли не човешки нечистотии.
И тогава, изведнъж, шумовете внезапно секнаха. Възцари се тишина, като изключим тихия плясък на водата около краката им. Пърлок започна да си нарежда някаква молитва. Мечовете и пушките бяха извадени и приготвени, а очите на всички бяха вперени в петте тъмни прохода. Светлината на фенерите им започна да помръква, напомняйки им колко крехки бяха средствата, благодарение на които виждаха в тъмното. Ако фенерите се счупеха или изгаснеха, щяха да бъдат обгърнати от безкрайния мрак и нищо нямаше да може да ги спаси.
Кайку осъзна, че трепери. Не от студ, а от напрежение. Нейната кана лежеше притихнала вътре в тялото й, потисната от незнайните методи, които беше използвала Кайлин, за да я направи сравнително безопасна за другите хора; сега обаче адски й се искаше да можеше да разчита на вътрешния си пламък. Или на каквото и да е, стига да беше в състояние да й помогне срещу нещата, които ги дебнеха отвъд мъничкото им островче от светлина.