Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Двете огромни формации стояха една срещу друга в знойната мараня и чакаха.
Армиите на рода Керестин бяха започнали похода си към столицата преди няколко дни, ала изобщо не бързаха; правеха обходи, за да се слеят с някои по-малки сили по пътя си, войски на дребни благородници, обвързали се с каузата на Керестин. После закъсняха, защото трябваше да заобиколят земите на рода Коли около залива Матакса. Баракс Коли бе решил твърдо да подкрепи Сонмага, за добро или за зло.
Родът Керестин бе изместен от трона от рода Еринима поради безчестие, а не в следствие на война. Последният Кръвен Император от рода Керестин — Мамис — бе излъгал пред съвета на аристократите по едни доста важни проблеми и беше разкрит. Той бе направил единственото разумно нещо — беше абдикирал — понеже съветът бе гласувал вот на недоверие към владетеля си; след което бащата на Анаис беше запълнил вакантното място. Ала въпреки че Мамис бе изгубил силата на Императорските стражи, които се бяха заклели да пазят Императора, независимо към кое семейство принадлежи, родът Керестин беше успял да запази огромната си армия, която му бе извоювала престола навремето. Представителите на фамилията бяха решили да изчакат появата на благоприятен момент и ето че сега търпението им беше възнаградено.
Сонмага ту Амача бе не по-малко амбициозен, ала неговите амбиции се простираха по-далеч, отколкото позволяваха средствата му. Той беше убеден, че Престолонаследничката в никакъв случай не трябваше да сяда на трона, дори и Анаис да си останеше Императрица. Само ако тази проклета жена Мишани си беше свършила работата, тогава всичко това щеше да се избегне. Той не искаше гражданска война, понеже се боеше, че ще я изгуби. След десетина години, когато събереше достатъчно подкрепа, когато плановете му бяха донесли плодове… може би тогава щеше да настъпи часът да нанесе съкрушителния удар. Премахването на Престолонаследничката обаче щеше да реши всичките им проблеми. Керестин вече нямаше да има справедлива кауза, под чиито знамена да събира благородниците и поддръжниците му мигом щяха да го изоставят. Искаше му се Пърлок да бе убил малката кучка, когато беше имал тази възможност, вместо да реже разни кичури от главата й; ала крадецът се беше изпарил яко дим в момента, когато бе получил парите си, и никой не го беше виждал оттогава.
Шатрата на Сонмага се издигаше над морето от оръжия като величествен остров, обагрен в кафяво и алено, заобиколен от по-малки островчета. Постоянното движение на войници и коне наоколо не секваше нито за миг. Миризмата на пот бе всепроникваща, а глъчката бе толкова оглушителна, че хората трябваше да си крещят един на друг, за да се чуят. Палатката на Сонмага се намираше недалеч от стените на Аксками — той беше прекосил Зан и бе разположил отрядите си между тези на Керестин и столицата. Изобщо не искаше гражданска война, ала проклет да бъде от боговете, ако пуснеше рода Керестин да влезе в престолния град без бой.
Вестоносците на рода Коли дойдоха преди пладне, двадесет войници с кожени брони, боядисани в черно и бяло. Те пристигнаха на коне, вързали черни ленти на главите си, за да се предпазят от слънчев удар, а присвитите им очи гледаха заплашително. Водеше ги самият Баракс Авун, вирнал високо плешивата си глава, докато яздеше, а на лицето му като по чудо не бе изписано вечното му уморено изражение — може би го бе пожертвал в името на бляскавата си поява.
Редиците на армията на Амача се разделиха, за да пропуснат новодошлите. Обстоятелството, че Бараксът бе дошъл лично, имаше голямо значение. Кортежът мина покрай строените войници и спря пред шатрата на Баракс Сонмага, където главата на рода Коли слезе от коня си и бе въведен вътре.
Сонмага тъкмо изучаваше една карта, разположил се на пода върху плетена рогозка, ала веднага се изправи, когато гостът му влезе. Покрай стените на шатрата се виждаха ниски масички, отрупани с най-различни блюда, ракли за дрехи, всевъзможни схеми и закачалка, на която висеше бронята му. Вътре бе доста задушно, ала си беше истинска райска градина в сравнение с положението отвън, под прежурящите лъчи на окото на Нуку, а и палатката успяваше да притъпи по някакъв начин невероятната какофония, която цареше в лагера.