Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Авун — започна Сонмага, — какви са новините? — Думите му прозвучаха обидно неофициално, ала никой от двамата не бе особено загрижен за етикета в тези смутни времена.
Посетителят го изгледа, а умореният вид се върна на физиономията му.
— Вече ги знаеш.
Сонмага вдигна въпросително вежди, впечатлен от проницателността на госта си.
— Да, така е. Седни, моля те.
Двамата се разположиха на рогозките на пода и домакинът наля по чаша тъмночервено вино. Предводителят на рода Коли изчака Сонмага да изпие по-голямата част от своето, преди да се осмели да отпие една глътка.
— Войските на рода Батик приближават града откъм изток — каза Авун. — Ако бяха поели директно на юг от земите на Баракс Мос, щяхме да ги забележим преди доста време. Те обаче са прекосили Джабаза, описвайки голям полукръг, за да не можем да ги засечем. Сега са почти пред градските порти.
Сонмага бе достатъчно опитен, за да не позволи на презрението, което изпитваше към този човек, да си проличи на лицето му. Извинения, вечно някакви извинения. Та този мъж не можеше да контролира собствената си дъщеря, собствената си плът и кръв; всъщност, ако можеше да се вярва на думите му, сега момичето бе избягало от къщи и се водеше изчезнало. За такъв брилянтен (според слуховете) интригант и играч в императорския двор това изглеждаше доста нелепо. Отчаяното му желание за съвместни търговски операции със Сонмага разкри жалкото състояние на бизнеса му в залива Матакса; той дори се изпусна колко зле поддържани били гемиите му и как можели да потънат всеки момент. Главата на рода Амача винаги бе смятал Коли за една от най-благородните фамилии, за непобедима търговска империя, ала откакто обстоятелствата бяха събрали Авун и Сонмага заедно, видя колко се беше заблуждавал. Авун бе мекушав и податлив на влияние. Баракс Амача нямаше нищо против това. Отрядите, които плешивият му гост щеше да доведе в тази патова ситуация, бяха важна част от армията на Сонмага. И ако цената за това беше да го слуша как се съгласява безропотно с всичко, което му кажеше, докато обсъждаха бойните планове и стратегията си, позволявайки му дори да контролира движението на войниците на Коли… е, това си беше направо нищожна цена.
— Как мислиш, дали Григи знае за това? — беше баналният въпрос на госта.
— Без съмнение — отвърна Сонмага. — Ще бъдат в града до утре следобед. Очевидно Императрицата е решила да ги пусне вътре. Не мога да си представя, че биха потеглили към столицата с някакви други намерения, при положение че Мос и Дурун не са излизали от Цитаделата.
— Имаш ли шпиони там?
— Та то е повече от ясно — сопна се домакинът, неспособен да сдържи гнева си. Нима този човек нямаше свои очи и уши в най-важната сграда в Империята? — Всички в Цитаделата го знаят. Ако войските на рода Батик се опитат да превземат Аксками със сила, императорските стражи ще убият Дурун и Мос на часа. Те са положили клетва за вярност към Императрицата, а не към нейния съпруг. Ето защо трябва да приемем, че настъпват към града с нейно съгласие.
Авун кимна с разбиране. Сонмага го изгледа над ръба на чашата си, докато отпиваше от виното си.
— Излиза, че сме в безизходно положение — каза гостът накрая, обличайки в думи онова, което беше повече от ясно за Сонмага.
— Това, което ме вълнува в момента, е поведението на Григи — рече домакинът. — Той навярно си дава сметка, че никога няма да може да нахлуе в Аксками, ако бойците на Батик са вътре. Единствената му надежда е да проникне в престолния град преди тях. Което означава да мине през нас.
— Тогава защо не се махнем от пътя му? — попита внезапно Авун. Очите на Сонмага се ококориха от изумление. Коли се запъна. — Ами, как да го кажа, нали всъщност искаме Престолонаследничката да бъде обезнаследена? Ако останем на пътя на Керестин, всъщност излиза, че пазим столицата, докато армията на Батик пристигне. Родът Еринима ще си запази трона и рано или късно Престолонаследничката ще дойде на власт.
— Мислиш ли, че не осъзнавам това? — излая събеседникът му. — Мислиш ли, че през цялото това време не съм търсил други начини да свърша онова, което дъщеря ти не можа да направи? — Гостът се сви уплашено при вида на разгневения Баракс, който изглеждаше двойно по-едър от слабичкия Авун. — Аз не искам Керестин на трона; искам родът Еринима да продължи да управлява, и когато дъщерята на Анаис умре — защото, помни ми думата, тя ще умре, било заради мен, било заради гражданите на Аксками — ще разполагам с много повече години, през които да се подготвя, преди часът на Анаис да удари. А щом и тя издъхне, бездетна и безплодна, тогава ние от рода Амача ще бъдем готови да се срещнем и с най-могъщия си враг и да предявим претенции към трона, който никога не е бил в наша власт. Ако Керестин сега влезе в Аксками със силите, които са под негово командване, ще управляват Сарамир десетилетия напред. Не мога да се надявам да повторят глупавата си грешка, както се бяха издънили едно време. Сега мога само да ги наглеждам и да чакам. Родът Батик може и да заздрави отбраната на столицата за момента, ала дори хиляда мъже не могат да пазят Лусия вечно. В момента печеля време, Авун, понеже още не е дошъл моментът да нанасям удари.