Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Гебрил го знаеше. Публично тя не показваше неприязънта си, но насаме с него бе изгаряла от желание да сподели недоверчивостта си. Беше им се наложило с усилие да си отварят челюстите, за да изрекат клетвата си за вярност, и тя ясно бе доловила лъжата на езиците им. Всеки от тях бе готов да подскочи от радост пред възможността да я свали от трона, а всичките седем заедно…
Можеше да си направи само един извод. Гебрил очевидно заговорничеше срещу нея. Едва ли го правеше, за да постави на трона Еления или Неан. „Не и след като вече разполага с мен — помисли си горчиво тя, — след като се държа като паленце в скута му.“ Изглежда, замисляше той самият да го заеме. Да стане първият крал на Андор, какъвто някога е имало. А тя все още изпитваше страстното и почти непреодолимо желание да се върне при книгата си и да го чака. Все още копнееше за ласката му.
Едва след като съзря старческите лица из коридора наоколо, сбръчканите брадички и приведени гърбове, тя си даде сметка къде се намира. Пенсионерските квартири. Някои слуги се връщаха при семействата си, след като остарееха, но други пребиваваха толкова дълго в двореца, че за друг живот не можеха и да си помислят. Тук те разполагаха със скромни жилища, своя сенчеста градинка и просторен двор. Като всяка кралица преди нея, към пенсията им тя добавяше като облекчение правото да си купуват храна от дворцовите кухни с намаление и безплатно лечение в дворцовата лечебница. Скрибуцащи поклони и немощни реверанси я съпровождаха, придружени с тихото: „Светлината дано ви освети, моя кралице“, „Светлината да ви благослови, кралице моя“ и „Светлината да ви закриля дано, моя кралице“. Тя им отвръщаше разсеяно. Вече знаеше къде отива.
Вратата на Лини беше като всички останали по дългия, настлан със зелени плочки коридор, без никаква украса с изключение на резбования Андорски лъв. Не си и помисли да почука, преди да отвори: тя беше кралицата, а това бе нейният дворец. Старата й гледачка не беше тук, макар котлето с чай, димящо над огъня в малката тухлена камина, да подсказваше, че скоро ще се върне.
Двете скромни стаички бяха обзаведени спретнато, леглото — изпънато съвършено, двата стола поставени изрядно до масата, върху която в самия център стоеше синя ваза с малък букет зеленина. Лини винаги беше превъзходна в своята спретнатост и чувство за ред. Мургейз бе готова да се обзаложи, че в гардероба в спалнята всички дрехи са подредени също толкова изрядно, както и съдините в бюфета до камината.
По перваза на камината в спретната редица бяха поставени шест рисувани на кост миниатюри върху малки дървени стойки. Как Лини беше могла да си ги позволи при повече от скромната пенсийка на бивша детегледачка, бе неясно за Мургейз. Такива въпроси не можеше да й задава, разбира се. По двойки, те представяха три млади жени и същите три — като бебета. Елейн беше сред тях, както и тя самата. Тя вдигна собственото си изображение — като четиринадесетгодишна. Стройно момиченце — не можеше да повярва, че е изглеждала така невинна някога. Беше облякла същата копринена рокля, когато бе заминала за Бялата кула, без да си бе и мечтала, че един ден ще стане кралица, само хранейки празната надежда, че би могла да стане Айез Седай.
Унесено опипа пръстена на Великата змия на лявата си ръка. Честно казано, не беше си го заслужила съвсем; жените, които не можеха да преливат, не получаваха този пръстен. Но малко преди шестнадесетия си рожден ден се бе върнала като претендентка за Короната на розата от името на дома Траканд, и когато придоби трона две години по-късно, пръстенът й бе подарен. По традиция щерката-наследница на Андор винаги се обучаваше в Кулата и като израз на признание за отдавнашната подкрепа на Андор за Кулата получаваше пръстена независимо дали владее Силата, или не. В Кулата тя беше само наследницата от дома Траканд, но въпреки това й го връчиха, след като Короната на розата увенча главата й.
Тя върна своя портрет на мястото му и взе този на майка си, направен, когато е била може би с две години по-голяма. Лини беше служила като детегледачка на три поколения жени Траканд. Мегдин Траканд беше била красива. Мургейз още помнеше тази усмивка от дните, в които тя бе станала слънчицето на любящата си майка. Мегдин беше тази, която трябваше да седне на Лъвския трон. Но треската я отнесе и начело на Траканд се озова едно момиче, посред междуособни борби за трона, без почти никаква друга поддръжка освен поданиците на нейната фамилия и фамилния бард. „Аз спечелих Лъвския трон. Няма да го предам и няма да позволя един мъж да седне на него. От хиляда години Андор се е управлявал от кралица и няма да допусна сега на това да се сложи край!“