През дебрите на Балкана

— Какво?

— Не казвай на Мюбарек какво съм ти доверил!

Лесно можех да изпълня желанието му. В мой собствен интерес беше да не споменавам нищо пред стареца. Колкото по-малко вярваше, че знам тайните му, толкова по-лесно щях да го надхитря.

Уверих салджията, че ще мълча, а после той се отдалечи, доволен от щастливия изход на този инцидент.

Трябва да се спомене, че последната част от този разговор се проведе без досадни свидетели. Бяха извикали гостилничаря и той бе отвел баджанака си със себе си. Така че нито един от двамата не чу паролата. А тримата, които присъстваха: Халеф, Оско и Омар, можеха да я узнаят.

Убедих се, че конете са добре настанени, но бях наобиколен от тълпа любопитни, които бяха влезли през отново отворената порта. Изглежда, им бе непонятно, че конник в галоп може да метне на седлото си друг човек. А може би им бях интересен по други причини?

Вярно се оказа последното предположение, защото Халеф ми каза, че един човек го е питал дали съм хеким башията, който подарил на Небатия над двеста пиастъра и осмелил се да застреля една от птиците на мюбарека.

Не бе минал и четвърт час, откакто бях в конака, и вече бях станал известен. Това обаче не ми беше приятно. Колкото по-малко внимание ми се обръщаше и по-малко се говореше за мен, толкова по-бързо и лесно щях да изпълня задачата си.

Тръгнах към къщата. Беше подредена почти по същия начин както онази в Дабила, с тази разлика, че вместо от оплетени клони вътрешните стени бяха от кирпич.

Турчинът добре се беше погрижил за настаняването ни, защото ни заведоха в отделна стая, където първо ни донесоха вода, за да се измием от прахоляка, а после и ядене, което за тукашните представи беше много хубаво.

Двамата баджадаци ядоха с нас. Салфетки или както Халеф се изразяваше нагръдници, разбира се, нямаше. От само себе си се разбира, че се заговори за кражбата, като отново бяха обсъдени обстоятелствата, при които беше извършена.

Тогава си спомних, че още не бях виждал избягалия тъмничар. Другите двама познавах добре. Затова попитах Ибарек:

— Ще познаеш ли тримата мъже, ако ги видиш отново?

— Веднага.

— Значи си ги огледал добре. Можеш ли да ми опишеш човека, показвал триковете с картите? Може да го срещнем, а аз никога не съм го виждал.

— О, много лесно може да бъде разпознат! Той има белег, който не може да се махне.

— Какъв?

— Има заешка устна.

— Това е достатъчно. Не е необходимо да ми го описваш повече.

— А дрехите му?

— Не.

— Струва ми се, че е добре да знаеш как е облечен.

— Така може да сбъркам. Дрехите лесно могат да бъдат променени, дори и сменени. Обстоятелството, че има заешка устна, напълно ме задоволява, защото нея не може да скрие.

В този момент в стаята влезе един слуга и прошепна нещо на гостилничаря, който видимо се смути и безпомощно ме погледна.

— Какво има? — попитах аз.

— Прощавай, господарю — отвърна той. — Вън са дошли гавази.