През дебрите на Балкана

— А ако човек почука по обичайния начин, не му се отваря?

— Не.

— Кажеш ли обаче определена дума, те пускат? Той мълчеше.

— Говори. Или да заповядам да ти отворят устата? Бастонадата е много подходящо средство.

Той продължаваше нерешително да гледа към земята. Изглежда, се страхуваше от Мюбарек толкова, колкото и от бастонадата.

— Добре! Щом не искаш да говориш, сам ще си теглиш последиците. Хаджи Халеф Омар ага!

Едва бях изрекъл отново името, и салджията прекъсна размишленията си. Той тихо каза:

— Ефенди, не викай гавазите. Ще ти кажа, макар че мюбарекът ще се ядоса. Не искам да се позоря заради него.

— Как така ще се ядоса?

— Строго ми е забранил да казвам това.

— Да не би да смяташ да му признаваш, че си ми открил думата?

— Не. Нямам такова намерение. Но ти самият ще му го кажеш.

— Не се тревожи. Нямам причини да дрънкам.

— Тогава ще го научи от птиците си. Пак тези птици! Старият негодник много добре бе съумял да използва глупостта на хората.

— Но тук няма такива! Виждаш ли ги някъде? Той се огледа. Нямаше нито гарвани, нито врани.

— Не, Не е изпратил птица, защото не е знаел къде ще отседнеш.

— Можеше да заповяда на някоя птица да ме проследи. Тогава нямаше да изпадаш в неловкото положение да си навличаш бастонада. Значи старият мюбарек не е толкова умен, както си мислиш. Така че не е необходимо да се страхуваш от него! Говори! Значи, като се ходи тайно при него, трябва да се каже точно определена дума?

— Да, ефенди.

— Има ли отделни думи за различните хора?

— Не. Всички знаят само една.

— А за различни случаи?

— Също не. Има само една-единствена дума и нищо повече.

— Каква е тя?

— Бир сърдаш.

Паролата съвсем не беше избрана лошо, защото означава «довереник».

— Това ли е истинската дума? Не си ли я измисли ти?

— Не, господарю! Как бих посмял!

— Излъга ме три пъти и не заслужаваш доверие.

— Сега казвам истината.

— Веднага ще те поставя на изпитание с нов въпрос. Често ли си изпълнявал тайни поръчки на Мюбарек? След малко той отговори:

— Да, ефенди.

— Какви?

— Не бива да казвам.

— Дори и ако те заплашва бастонада?

— Не, в никакъв случай.

— Защо?

— Дал съм строга клетва. По-добре да ме пребият, отколкото да ида в ада, като престъпя клетвата си.

Той вече говореше самата истина. Затова използвах възможността и го попитах:

— А да знаеш думата «Насър»?

— Да.

Не бях очаквал такова бързо признание. Наистина беше откровен.

— Откъде я знаеш?

— Откъдето и другата. Старият мюбарек ми я каза.

— За какво се използва?

— Като разпознавателен знак.

— Между кои?

— Между всичките му познати.

— Вече не се ли използва?