Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Почти удавен, той бе спасен от тази жена, която се беше взряла в ума му и бе видяла всичко, което беше той, всичко, което беше дотогава, и го беше обикнала, която го обичаше въпреки всичко, което бе направил оттогава, въпреки нещата, които бе искал от нея и които й бяха причинявали болка.
Всичко около тях бе забравено, щом двамата се впиха в тази дълбока, споделена своя любов, любовта, която им бе донесла син, спасен сега и някъде далече, и двама внуци, които обожаваха. За един кратък миг те отново преживяха своя живот, от пътуването до Велики Кеш до завръщането в Крондор. Докато пламъците поглъщаха плътта им, умовете им бяха потънали в тази дълбока взаимна любов — и те не изпитаха болка.
— Гамина? — изкрещя Пъг.
— Какво става, магьоснико? — попита Ханам.
Пъг прошепна отчаяно:
— Дъщеря ми е мъртва.
Съществото не посмя да докосне магьосника, за да го утеши. Гладът беше жесток и докосването до човешка плът щеше да го ожесточи още повече.
— Съжалявам — изръмжа съществото.
Пъг вдиша дълбоко, после въздъхна още по-дълбоко.
— Синът ми и дъщеря ми са мъртви. — Беше усетил смъртта на Уилям преди два дни, а сега, с кончината на Гамина, част от живота му бе свършила. — Знаех, че ще надживея и двамата, но да го знаеш и да го изпиташ са две различни неща.
— Винаги е така — каза сааурският велемъдър в демонското тяло. — В нашата раса има благословия, която се повтаря, когато момчето стане мъж и му дадат първото оръжие: „Дядото умира, таткото умира, синът умира.“ Всеки сааурец я повтаря, когато се подготвя да влезе в битка, синовете редом до бащите, защото няма по-зла съдба за един родител от тази да надживее детето си.
— Макрос наричаше дългия живот проклятие. Сега го разбирам. Когато преди години умря жена ми, беше едно, но това… — Пъг се разплака, после се съвзе и каза: — Знаех, че Уилям е изложен на риск, защото той избра войнишкия живот. Но Гамина… — Гласът му затрепери и той отново заплака.
Мина време и демонското същество каза:
— Трябва да побързаме, магьоснико. Усещам, че контролът ми се изплъзва.
Пъг кимна, стана и двамата излязоха от пещерата.
Макрос и Миранда трябваше да са дошли.
Пъг каза заклинанието и двамата изведнъж станаха невидими. Той разбираше затруднението на Макрос, защото да вършиш две неща едновременно винаги е проблем, но съчетано със стреса от това всеки миг да очакваш нападение и с тревогата, свързана с постигането на целта, всичко беше по-трудно и от най-трудните неща, с които Пъг се беше справял.
Пъг левитира и откри, че след като преодолееш първоначалното напрежение при издигането във въздуха, всъщност е много по-лесно да се зарееш към град Ахзарт, отколкото да тръгнеш пеш.
От въздуха гласът на демона изрече:
— Летящи!
Половин дузина крилати същества хвърчаха през небето на юг и Пъг си даде сметка, че ако той и сааурския велемъдър не бяха невидими, съществата щяха да се спуснат надолу и да ги нападнат. Както му бяха предсказали, животът на този свят се поглъщаше бързо. Тучните доскоро степи бяха залинели и тревата бе станала кафява; отсъствието на живот бе толкова явно, че никой не можеше да го сбърка със спящата кротост на зимата, след която заспалите растения щяха отново да се пробудят с пролетните дъждове.
Дървета, почернели и чворести, осейваха пейзажа, а водите течаха толкова прозрачни, че Пъг разбра, че в тях не живеят дори водорасли. Не се чуваше никакво бръмчене на насекоми из въздуха, нито птичи зов. Виеше само вятърът.
— Тук е най-лошо — каза Ханам, сякаш прочел мислите на Пъг. — Точно тук съществата влязоха в нашия свят.
— И скоро целият ще стане такъв?
— Да.
— Сега разбирам защо толкова бързат да намерят нови светове — каза Пъг. — Но как са могли да достигнат до този свят, а не до нашия?
Чу се джавкащ звук, който Пъг схвана като смях, последван от гласа на Ханам:
— В своята припряност да нахлуят в този свят и да се тъпчат, демоните унищожиха жреците на Ахзарт, единствените на този свят, способни да контролират портала. Според това, което ми каза за пантатийците на вашия свят, излиза, че демоните нямат съюзници на вашия свят, готови да ги доведат по своя воля.
— Доколкото видях Джакан, по нищо не му личеше, че гори от желание да отвори пътя за братята си.
— Нека да те предупредя, Пъг от Мидкемия. При тях знанието идва с пленяването и поглъщането на души. Този демонски крал може да научи за Коридора или Пътя на световете, както го наричате, и за способността на някои от вашите хора да отварят разломи и да ги удържат. Щом е така, когато завладее достатъчно земя, когато се почувства достатъчно укрепнал, може да започне да нахлува в други светове.