Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че мога да го направя — каза Хелън. Отдръпна се от него и отметна косата от трескавото си чело. — Няма да мога да го обясня отново.
— Аз ще го направя — каза Лукас, като посегна инстинктивно към ръката й, а после се възпря и отдръпна ръка.
Хектор стигна до вратата точно когато Лукас я отвори. Лицето му бе маска от тревога, а гърдите му се издуваха от бързото дишане. Премести поглед между съкрушените им лица няколко пъти, преди да осъзнае, че са добре.
— Вие двамата сте… живи. Това е добре — каза той с облекчение.
— Хубаво е да се връщаме — каза Лукас с празно изражение, преди да тръгне вдървено надолу по коридора, като остави Хектор с Хелън.
— Дафна ни каза — съобщи Хектор без заобикалки. — Съжалявам, братовчедке.
Хелън кимна няколко пъти, тъй като нямаше доверие на себе си, че ще може да каже нещо, и тръгна по коридора. За нейна изненада, Хектор я настигна и сложи ръка на рамото й, докато вървяха. Притисна я здраво за миг и я целуна по темето. Когато наближиха обитаемата част от къщата, Хелън осъзна колко много се уповава на него в действителност.
18.
Да чака в сенките пред къщата на семейство Хамилтън, си беше чисто налучкване, но Креон нямаше друг избор. Не можеше да се приближи в радиус от един километър от къщата на семейство Делос, сега, когато беше разкрил картите си и ги бе принудил да минат в отбрана. Беше се намирал толкова близо, толкова близо, но това, че подцени братовчед си, му беше струвало твърде скъпо. Лукас беше по-силен, отколкото Креон беше смятал. Никога нямаше да допусне тази грешка отново, но и един път можеше да е достатъчен, за да превърне Креон от спасител в неудобна личност.
Сега, когато набелязаната от него жертва беше под закрилата на собственото му семейство, той не разполагаше с много варианти, освен да изчака и да види дали тя е достатъчно глупава да излезе навън сама. Надяваше се, че ако тя отиде някъде, то ще е на мястото, което някога беше наричала свой дом.
Не беше кой знае какъв шанс, но беше всичко, с което разполагаше на този етап. Не можеше да се върне на яхтата и да се изправи пред другите си братовчеди с празни ръце. Трябваше да открие нещо друго — следа, възможност, каквото и да е — преди да въвлече, когото и да било друг от Стоте братовчеди. Независимо как се развиеше това, баща му не трябваше никога да узнае за провала му пред хотела. Беше му твърде унизително дори да си помисли за това.
Тантал най-сетне беше доверил на Креон истината, и за пръв път от повече от деветнайсет години на Креон беше позволено да чуе истинския глас на баща си. Не беше допуснат да влезе в същата стая, нито бе видял лицето на баща си, защото онази жена го беше деформирала така чудовищно, че щеше да е убийствено дори да го погледне, но за пръв път от толкова много време Креон наистина беше говорил с баща си и беше научил за бремето, което носеше.
Баща му го похвали, че е бил толкова силен и предан през годините. После разказа на сина си какво в действителност се беше случило на борда на онази гребна лодка, как мислите и волята му бяха толкова мъчително изкривени, че беше подведен да извърши грях, който го беше белязал завинаги — беше го белязал като Медуза. Тантал призна прегрешенията си, разкая се за тях и каза на сина си, че оттогава насам се опитвал да ги поправи. Беше се зарекъл да отстрани от света женското зло, криещо се в пояса на Афродита, така че всички мъже, както Потомци, така и простосмъртни, да могат най-сетне да овладеят похотта си. После беше поверил на Креон същата свещена мисия.
И Креон се беше провалил.
Креон почувства как телефонът вибрира в джоба му за пети път. От известно време не му обръщаше внимание и дори не искаше да знае кой се опитва да се свърже с него, но този път затършува в джоба си и го измъкна, за да погледне екранчето. Беше майка му. За миг той обмисляше дали да отговори, после най-накрая отстъпи.
— Къде си? — попита Милдред с нисък глас.
— На лов — отвърна Креон неопределено, усетил, че майка му е наблюдавана, може би дори подслушвана. Беше се случвало и преди.
— Една от изменниците току-що ми се обади — прошепна тя настойчиво. — Каза ми за провала ти пред хотела и иска да премине на наша страна. Искала нейните мъже да бъдат освободени от пояса на Афродита…
Креон чу пукащ звук, когато телефонът на майка му се допря до някаква тъкан, сякаш беше натикан в някой джоб или под пуловер. Минаха няколко секунди, през които Креон чуваше единствено ритмичното шумолене на дрехи в микрофона на слушалката, сякаш майка му отиваше другаде.