Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Матиас умееше да плува. Всъщност го биваше за толкова много неща. Тогава защо не го харесваха? Мъжът от спрялата кола нагази във водата и му помогна да се качи на брега. Матиас се отпусна в снега. Не защото беше изнемощял и не можеше да се държи на краката си, а защото знаеше, че това е най-хитрото решение. Затвори очи и чу как го питат дали в колата има и други хора. Матиас поклати отрицателно глава. Попитаха го дали е сигурен. Ами ако още някой се нуждае от помощ в потъналата кола? По-късно полицаите щяха да обяснят трагичния инцидент с хлъзгавата настилка, а черепната травма на удавилата се жена да отдадат на рязкото политане на колата и на силния сблъсък с водата. Да, тойотата изглеждаше почти невредима, но това беше единственото логично обяснение за злополуката, както шокът беше единственото логично обяснение за отговора на момчето, че в колата няма други пострадали:
— Само аз съм. Няма други.
— Само аз съм — повтори Матиас шест години по-късно. — Няма други.
— Благодаря — кимна младежът пред него и остави таблата с храната върху масата в столовата, където досега Матиас седеше съвсем сам.
Навън дъждът барабанеше по прозорците, изпълнявайки традиционния си приветствен марш в чест на студентите по медицина в Берген. Маршът продължаваше в същия дух до пролетта.
— И ти ли си първи курс медицина? — попита младежът и разряза дебелия виенски шницел.
Матиас кимна.
— Долавям източен говор — продължи младежът. — Не те ли приеха в Осло?
— Не исках да следвам в Осло.
— Защо?
— Нямам никакви познати.
— А тук кого познаваш?
— Никого.
— И аз съм в същото положение. Как се казваш?
— Матиас. Люн-Хелгесен. А ти?
— Идар Ветлесен. Ходил ли си на Юлрикен?
— Не.
Матиас излъга. Беше ходил и на Юлрикен, и на Фльойен, и на Сандвиксфеле, и по тесните градски улички, и на Фискеторге, и по „Торгалменинген“ — широката главна улица в Берген; беше виждал пингвините и тюлените в Аквариума, беше пил бира в ресторант „Веселстюен“, беше слушал наскоро нашумяла прехвалена банда в бар „Геридж“ и беше гледал как футболистите от „Бран“ губят на едноименния стадион. Матиас бе успял да опознае Берген като повечето си връстници. Но докато те се движеха в компании, той трупаше опит сам.
Заедно с Идар отново обиколиха атракциите в града. Матиас се преструваше, че му е за първи път.
Той бързо усети, че Идар е социална риба-лепка, и на свой ред се прилепи към него, за да си осигури достъп до мястото на събитието.
— Защо реши да следваш медицина? — попита го Идар на едно събиране в дома на техен състудент от известно бергенско семейство.
По-късно щяха да ходят на традиционния годишен есенен бал на студентите по медицина и Идар бе поканил две чаровни бергенчанки с вдигнати коси и черни рокли. Двете момичета се наведоха напред, за да чуят за какво си говорят младежите.
— За да направя света малко по-добро място — отвърна Матиас и изпи остатъка от топлата бира „Ханза“. — А ти?
— За да печеля много пари, разбира се — усмихна се Идар и намигна на момичетата.
Едната от тях седна до Матиас.
— Имаш значка от кръводарителската кампания на Червения кръст — отбеляза тя. — Коя кръвна група си?
— Б отрицателна. С какво се занимаваш?
— Няма нужда да го обсъждаме. Това не е ли много рядка кръвна група?
— Да. Откъде знаеш?
— Уча за медицинска сестра.
— Кой курс си?
— Трети.
— Замисляла ли си се за спец…
— Няма нужда да го обсъждаме — прекъсна го тя и сложи топлата си малка длан върху бедрото му.
Пет часа по-късно тя отново повтори същото изречение, докато лежеше под него в леглото му.
— Случва ми се за първи път — оправда се той.
Тя му се усмихна и го погали по бузата.
— Значи проблемът не е в мен?
— К… какво? — заекна той. — Не, не е в теб.
— Толкова си сладък — засмя се тя. — Мил и внимателен. Какво се е случило с тях? — тя го ощипа по кожата на гърдите.