Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Не.
— Отсъждам, че разпространението на моя вид в космоса носи абсурдни рискове и няма да сложи край на Циклите. Само ще прави още по-ужасен всеки колапс. Ще се размножаваме по-бързо, отколкото се разпространяваме, докато колапсът не започне да обхваща стотици планети едновременно…
— Но ти издаваш своята безпристрастна присъда — рече Потър, — като възприемаш нашата гледна точка или по-скоро тази на Уитбред. Толкова много приличаш на Джонатан, че постоянно трябва да ти броим ръцете. Ами ако се откажеш от човешката си гледна точка? Възможно ли е присъдата ти… Хей!
Лявата ръка на извънземната стисна предницата на униформата му и го притегли надолу, докато носът му не се приближи на няколко сантиметра от лицето й.
— Никога не говори така. Дори недей да си го помисляш. Оцеляването на нашата цивилизация, на всяка цивилизация, изцяло зависи от присъдата на моята класа. Ние разбираме всички гледни точки и отсъждаме по справедливост. Ако други посреднички стигнат до заключение, различно от моето, това си е тяхна работа. Възможно е да не разполагат с всички факти или да имат различни цели. Аз отсъждам на основата на доказателствата.
Тя го пусна. Потър се олюля назад. С пръстите на дясната си ръка сламкарката отстрани от ухото си цевта на пистолета на Стейли.
— Това беше излишно — каза Гавин.
— Но привлече вниманието ти, нали? Хайде, губим си времето.
— Почакай малко — тихо рече Хорст, но всички ясно го чуха в нощната тишина. — Този цар Петър може да не ни позволи да се свържем с „Ленин“. Това не ми харесва. Трябва да разкажем на капитана всичко, което научихме.
— И как ще го направите? — попита сламкарката на Уитбред. — Казвам ти, ние няма да ви помогнем, а без нас няма да успеете. Надявам се, че не си намислил нещо тъпо, например да ни заплашиш, че ще ни убиеш. Ако се страхувах от това, смяташ ли, че щях да съм тук?
— Но…
— Хорст, набий си го най-сетне в този твой военен мозък. Единствената причина „Ленин“ да не е унищожен е фактът, че моята господарка и цар Петър са се договорили да не го унищожават! Господарката ми иска „Ленин“ да се върне и да докара доктор Хорват и господин Бери. Ако сме ви анализирали вярно, двамата ще са изключително убедителни. Ще настояват за свободна търговия и мирни взаимоотношения с нас…
— Да — замислено рече Потър. — А без нашата информация няма кой да ги предупреди… защо цар Петър сам не се свърже с „Ленин“?
Чарли и сламкарката на Уитбред зацвъртяха.
— Не е сигурен — отвърна Чарли, — че когато научи истината, Империята няма да дойде с цялата си мощ, за да унищожи сламкарските светове. И докато не се убеди…
— За Бога, как би могъл да се убеди в такова нещо, като разговаря с нас? — попита Стейли. — Самият аз не съм сигурен. Ако негово величество ме попита, не зная какво бих го посъветвал — за Бога, та ние сме само трима юнкери от имперски крайцер. Не можем да говорим от името на Империята.
— Нима? — рече Джонатан. — Започвам да се чудя дали Империята ще е в състояние да ви победи…
— Господи, Уитбред! — възкликна Хорст.
— Не, помисли. Докато „Ленин“ се върне и докладва на Спарта, те вече ще имат полето. Нали?
Двете сламкарки свиха рамене. Жестовете им бяха абсолютно еднакви — безупречна имитация на Уитбред.
— След като вече знаят, че съществува, инженерите ще го създадат — отвърна сламкарката на Джонатан. — А дори и без него имаме известен опит в космическите войни. Хайде, стига. Божичко, вие не съзнавате колко близо сме до избухването на война! Ако реши, че сте съобщили всичко това на „Ленин“, моята господарка ще нареди да атакуват кораба. Ако не е убеден, че има начин да ви накараме да ни оставите на мира, същото навярно ще направи и цар Петър.
— И ако не побързаме, адмиралът ще върне „Ленин“ обратно на Нова Каледония — прибави Потър. — Господин Стейли, нямаме абсолютно никакъв избор. Трябва да открием господаря на Чарли преди другите господари да открият нас. Съвсем просто е.
— Джонатан? — обърна се Хорст към третия юнкер.
— Съвет ли искате, господин Стейли? — Сламкарката на Уитбред неодобрително изцвъртя. Джонатан Уитбред ядосано я изгледа, после се усмихна. — Да, съгласен съм с Гавин. Какво друго ни остава? Не сме в състояние да се бием с цялата планета и сами не можем да установим секретна връзка с „Ленин“.
Хорст отпусна оръжието си.
— Добре. Водете ни тогава. Но е ужасно да се чувстваме посланици на човешката раса.