Прашинка в Божието око

— Добре — отвърна той. — Направете каквото ви казва. — И предпазливо слезе от каросерията.

Намираха се в багажно отделение. Воините стояха в спокойни пози, леко наведени напред. Приличаха на каратисти. Погледа му привлече някакво движение край стената. Там се криеха още две чудовища. Добре че не се беше опитал да окаже съпротива.

Демоните внимателно ги наблюдаваха и последваха странната процесия от посредничка, трима човеци, още една посредничка и кафява. Оръжията им не сочеха към никого.

— Когато излетим, този господар няма ли да се обади на вашите? — попита Потър.

Сламкарките зацвъртяха. Воините като че ли не им обърнаха никакво внимание.

— Чарли казва, че тукашният господар щял да съобщи и на моята, и на цар Петър. Но така или иначе, ще ни даде самолета.

Личният самолет на господаря имаше клиновидна аеродинамична форма. Стейли забеляза няколко сламкарчета и изруга, ала тихо, като се надяваше, че извънземните няма да разберат причината. Юнкерите чакаха до самолета и воините нито за миг не откъсваха очи от тях.

— Струва ми се малко невероятно — рече Уитбред. — Собственикът не знае ли, че сме бегълци?

Неговата сламкарка кимна.

— Да, но не бягате от него. Той управлява само багажното отделение. Не може да наруши прерогативите на моята господарка. Освен това е разговарял с управителя на летището и двамата са се договорили да не допускат силите на господарката ми и цар Петър да се сблъскат тук. Но е най-добре бързо да се махнем от това място.

— Вие сте най-странните същества, които съм си представял — каза Потър. — Не виждам защо такава анархия да не доведе до… — Той се смути и замълча.

— Така е — отвърна сламкарката на Джонатан. — Като се имат предвид специфичните ни особености. Но индустриалният феодализъм е по-практичен от други системи, които сме създавали.

Кафявите ги повикаха. От дясната страна в дъното имаше седалка, предназначена за сламкарско тяло. Инженерката на Чарли се запъти към нея. Отпред бяха монтирани две човешки кресла, зад тях — едно човешко и едно сламкарско. Чарли и друга кафява минаха през товарното отделение и влязоха в пилотската кабина. Потър и Стейли се настаниха един до друг и оставиха Уитбред и неговата фюнч(щрак) да седнат зад тях.

Самолетът бавно се издигна от земята. Светлините на небостъргачите под тях сияеха до хоризонта. Хорст надзърна през илюминатора и му се стори, че вижда далеч наляво края на града: нататък имаше само мрак.

— Казваш, че всеки господар има воини — рече Джонатан. — Защо не ги видяхме преди?

— В града, в който се намира Замъка, няма воини — с очевидна гордост отвърна сламкарката.

— Нито един ли?

— Нито един. Навсякъде другаде всеки собственик на земя или важен управител се движи с телохранители. Дори малките господари се охраняват от войници на майките им. Но воините прекалено явно издават функцията си. Моята господарка и другите, които имаха някакво отношение към теб и тази смотаняшка идея, накараха всички в града да се съгласят, за да не разберете колко сме войнствени.