Прашинка в Божието око

— В имението на цар Петър.

— Не можем да останем дълго в този камион — каза Хорст. — Щом онези кафяви съобщят за случилото се, ще започнат да ни търсят — нали имате полиция? Те знаят как да открият откраднат автомобил. Имате престъпност, нали?

— Не и такава, каквато имаш предвид. Всъщност ние нямаме закони. Но господарите, които притежават юрисдикцията над изчезнало имущество, ще издирят камиона срещу заплащане. Обаче ще мине известно време, докато моята господарка преговаря. Първо ще трябва да докаже, че съм полудяла.

— В града има ли космодрум? — попита Уитбред.

— Даже да имаше, не бихме могли да го използваме — безизразно отвърна Стейли.

— И аз си мислех за същото — каза Потър. — Совалката е прекалено подозрителна. Щом съобщението ни ще накара господарите да нападнат „Ленин“, със сигурност няма да ни позволят да се върнем.

— А как ще се приберем у дома? — възкликна Джонатан. И веднага съжали за въпроса си.

— Позната история — тъжно отвърна Потър. — Знаем повече, отколкото трябва. А това, което знаем, е по-важно от живота ни, нали така, господин Стейли?

— Да.

— Никога не се отказвате, нали? — разнесе се от мрака гласът на Уитбред. В първия момент не разбраха, че говори сламкарката. — Цар Петър може да ви остави живи. Може да ви позволи да се върнете на „Ленин“. Ако се убеди, че така е най-добре, той е в състояние да го уреди. Но без негова помощ няма начин да пратите съобщение на миноносеца.

— По дяволите! — гневно отвърна Стейли. — Хубаво си отвори и без това голямото ухо. Ти беше откровена с нас — поне така ми се струва. И аз ще съм честен с теб. Ако има дори най-малка възможност да пратя съобщение, ще го направя.

— И после нека се изпълни волята Божия — прибави Потър.

Заслушаха се в бръмченето на трафика.

— Няма да получиш такава възможност, Хорст — каза гласът на Джонатан. — Няма заплаха, която да накара мен или Чарли да накараме кафявата да ви построи комуникатор. Не можете да използвате наш предавател, даже да откриете — дори аз не бих могла да разбера как работи непознато устройство без помощта на инженер. А е възможно на планетата изобщо да няма подходяща комуникационна техника.

— О, я стига! — възкликна Стейли. — Не може да нямате космически комуникации, а електромагнитният спектър е достатъчно голям.

— Естествено. Виж, ако ни трябва нещо, кафявите го правят. Когато вече не се нуждаем от него, използват частите му за нещо друго. А на теб ти е нужен комуникатор, с който да се свържеш с „Ленин“, без някой да разбере за това.

— Ще рискувам. Ако го предупредим, адмиралът ще успее да върне кораба в нашата система. — Хорст бе убеден в това. В миналото миноносци клас „Президент“ бяха разгромявали цели флоти. Сламкарите нямаха Лангстъново поле и „Ленин“ щеше да е непобедим. Чудеше се защо изобщо се е съмнявал. В музея имаше електронни части — можеха да сглобят някакъв предавател. Вече беше късно. Защо бе послушал сламкарката?