Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Те закрачиха през тъмните ниви към ярко осветения град.
37. Урок по история
Около града се издигаше триметрова стена. Можеше да е от камък или твърда пластмаса — материалът не можеше да се различи под червеникавочерната светлина на Окото на Мърчисън. Зад стената се виждаха огромни продълговати сгради. Над главите им се извисяваха жълти прозорци.
— Портите се охраняват — каза сламкарката на Уитбред.
— Убеден съм — измърмори Стейли. — И пазителят ли живее тук?
— Да. На последната спирка на метрото. Пазителите нямат право да притежават обработваема земя. Изкушението да си независим е прекалено силно даже за стерилен мъжкар.
— Но как се става пазител? — попита Джонатан. — Постоянно говориш за съперничество между господарите, но как всъщност си съперничат?
— Божичко мили, Уитбред! — избухна Хорст. — Помисли по-добре как да влезем в града!
Сламкарката на Уитбред се обърна към Чарли и зачурулика.
— Има алармена инсталация — каза тя. — И воини.
— Можем ли да прескочим стената?
— Охранява се с лазерни лъчи, Хорст.
— От какво толкова се боят?
— От гладни бунтове.
— Значи трябва да я пробием. Сещате ли се за подходящо място?
Двете извънземни свиха рамене.
— Може би половин километър нататък. Там има шосе.
Тръгнаха покрай стената.
— Е, как си съперничат? — настоя Уитбред. — И без това няма за какво да приказваме.
Стейли измърмори нещо, но се приближи, за да слуша.
— Как си съперничите вие? — попита сламкарката на Джонатан. — С производителност. Ние имаме търговия, нали знаете. Господин Бери щеше да се изненада от способностите на нашите търговци. Господарите купуват отговорности — с други думи, доказват, че са в състояние да се справят с дадена работа. Стремят се да получат подкрепата на други могъщи господари. Посредничките водят преговорите. Договорите се публикуват — обещания за извършване на услуги, такива неща. А някои господари работят за други. Никога пряко. Но когато получат някаква работа, те се съветват с по-могъщи от тях. Господарят събира престиж и власт, когато други започнат да искат съветите му. И разбира се, помагат им техните дъщери.
— Звучи сложно — каза Потър. — Струва ми се, че в човешката история няма подобен период.
— Наистина е сложно — потвърди тя. — Как иначе? Господарят трябва да е независим. Това побърка фюнч(щрак)а на капитан Блейн, нали знаете? Вашият капитан беше абсолютен господар на кораба — само че винаги щом на „Ленин“ изкрякаше жаба, капитан Блейн започваше да подскача по мостика.
Стейли се обърна към Уитбред.
— Наистина ли мислиш така за капитана?
— Отказвам да отговоря, тъй като в резултат могат да ме хвърлят в преобразователя на маса — отвърна Джонатан. — Освен това се приближаваме до завой на стената…
— Тук е, господин Стейли — каза сламкарката. — От отсрещната страна има път.
— Отдръпнете се. — Хорст вдигна гранатохвъргачката и стреля. При втората експлозия в стената се отвори дупка. — Добре, влизайте бързо — нареди той.
Озоваха се на шосе. Само на сантиметри от тях профучаваха автомобили и по-големи машини. Трите сламкарки смело излязоха на пътя.
Уитбред извика и се опита да спре своята фюнч(щрак). Тя нетърпеливо се отскубна и пресече улицата. Колите ловко я заобикаляха, без дори да намаляват скорост.
Кафяво-белите им махнаха с левите си ръце от отсрещната страна.
През отвора в стената просия светлина. Отвън имаше нещо. Стейли даде знак на другарите си да пресекат шосето и стреля през дупката. Гранатата се взриви на стотина метра и светлината угасна.
Джонатан и Гавин се присъединиха към извънземните. Хорст зареди последната граната. В момента нищо не ги заплашваше. Той излезе на пътя и закрачи напред. Около него свистяха автомобили. Изпълни го непреодолимо желание да се затича, ала продължи да върви с умерен ход. Профуча камион и въздушната струя обрули лицето му. После още. Най-после стигна при другите — след цяла вечност, но жив.
Тротоари нямаше. Трябваше да се притиснат към сивкава стена от нещо като бетон.
Сламкарката на Уитбред застана на шосето и направи странен жест с трите си ръце. Дълъг правоъгълен камион рязко наби спирачки. Тя зацвъртя на шофьорите и кафявите незабавно слязоха, заобиколиха отзад и започнаха да разтоварват сандъци от каросерията.