Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Половин час по-късно тя премина с колата под тунел от оголели дървета и стигна до центъра на село Кромфорд. Следвайки напътствията на Джордж, тя зави край вира при воденицата и се заизкачва нагоре по хълма, влезе полека в острия ляв завой и колата се плъзна по алеята към къщата на семейство Бенет. Още докато шумът от мотора затихваше, вратата се отвори. На прага застана Джордж, вдигнал ръка за поздрав. В тъмносивите си панталони, тъмносинята жилетка и светлосивото поло, приличаше на модел от каталог за трикотажни изделия за зрели мъже. Липсваше му само лулата, захапана между зъбите. Джими Стюарт в „Животът е прекрасен“ — за радост на жителите от предградията над шейсетгодишна възраст.
— Радвам се да те видя, Катрин — подвикна той.
— И аз теб, Джордж. — Тя потръпна, когато влезе в топлия коридор. — Бях забравила какъв лют студ настъпва тук по това време на годината.
— Това ми напомня много неща — каза той, въвеждайки я от покритото с килим антре в дневна, която приличаше на аранжимент от мебелен магазин. Всичко беше стилно, изискано, но колкото и да бе чудно — без следа от индивидуалност. Дори репродукциите на Мане по стените не правеха впечатление на проява на личен вкус, бяха някак безлични. Стаята беше идеално подредена — дори присъствието на вестник не нарушаваше почти клиничната хармония. Ухаеше на ароматизатор за въздух. Където и да изявяваха индивидуалността си Ан и Джордж Бенет, то определено не бе в дневната.
— Когато Алисън изчезна, беше също такава люта зима — продължи Джордж. — Затова още от самото начало се надявах, да е отвлечена. Ако бе така, щяхме да имаме някакъв шанс да я върнем жива у дома. Дълбоко в себе си знаех, че никога не би оцеляла след една нощ на открито в такова време.
Джордж посочи една кресло, което изглеждаше удобно, без да бъде изтърбушено от употреба.
— Заповядай — после седна на стола срещу нея.
Катрин отбеляза, че той автоматично избира мястото си така, че да бъде с гръб към светлината, която да пада върху нейното лице. Зачуди се дали това се дължи на съзнателния му избор на опитен полицай, или това бе просто обичайното му място в дневната. Несъмнено след няколко разговора щеше да бъде в състояние да прецени.
— Така — подхвана Джордж. — Как смяташ да започнем?
Още преди Катрин да отвори уста, в стаята влезе възрастна жена. Късата й, посребрена коса обрамчваше лице, в което болките бяха издълбали преждевременно дълбоки бръчки. Движеше се вдървено и несръчно, като човек, за когото движението отдавна бе престанало да бъде нещо друго, освен мъчителна необходимост. Дори от другия край на стаята се забелязваше, че пръстите й са деформирани, на възли и грозни буци, резултат на ревматоидния артрит. Но усмивката на лицето й бе все още искрена, и оживяваше сините й очи.
— Вие трябва да сте Катрин — каза тя. — Радвам се да се запознаем. Аз съм Ан, жената на Джордж. Няма да преча на разговорите ви, дойдох само да попитам чай или кафе предпочитате.
— И аз се радвам да се запознаем. Благодаря, че се съгласихте да нахлуя така у вас — каза Катрин, докато пресмяташе на ум шансовете да получи чаша прилично кафе в дома на двама шейсетинагодишни англичани. — Чай, моля — каза тя. — Много слаб, без мляко и захар. — Реши, че така е най-сигурно. С нищо не бе заслужила да пие в продължение на два месеца лошо кафе.
— Добре, чай — каза Ан.
— И, госпожо Бенет — продължи Катрин. — Няма изобщо да ми пречите, ако искате да присъствате на разговорите ни. Дори ще ви бъда много благодарна, ако можете да допълните нещо, да дадете на читателите ни някаква представа какво е било да си съпруга на полицай, когато мъжът ви е разследвал такъв тежък случай.
Ан се усмихна.
— Нямам нищо против да си побъбрим. Но интервютата са за вас двамата с Джордж. Не искам да му се бъркам, а освен това ще имам и много работа. Сега ви оставям, за да сложа чая.
Когато Ан излезе, Катрин извади магнетофона от чантата си и го сложи на масата пред себе си.
— Ще записвам интервютата — така възможността да объркам нещо е по-малка. Така че, ако искаш да кажеш нещо, което не е за публикуване, а само за мое сведение, предупреди ме, докато разговаряме. Освен това, когато става дума за нещо, в което не си сигурен, също ме предупреждавай. Така ще мога да си съставя списък на нещата, които после трябва да сверя.