Повелител на сенките [bg]

Кит далеч не беше толкова развеселен.

— Свалете си ръкавите — каза той. — И си вдигнете качулките. Опитайте се да скриете Знаците си доколкото ви е възможно.

Ливи и Тай се подчиниха. Тай посегна към слушалките си, но после спря и бавно ги върна на мястото им около врата си.

— Май е по-добре да не ги слагам. Може да се наложи да чуя нещо.

Ливи стисна рамото му и прошепна думи, които Кит не можа да различи. Тай поклати глава, отпращайки я с махване на ръка, и те навлязоха още по-навътре в Пазара. Групичка бледи Деца на нощта се бяха събрали около сергия, която рекламираше ЖЕРТВИ ДОБРОВОЛЦИ. Неколцина човеци бяха насядали около дървена маса и си бъбреха; От време на време някой вампир се приближаваше, разменяха се пари и един от човеците биваше отведен в сенките, за да бъде ухапан.

От Ливи се изтръгна приглушен звук.

— Те много внимават — увери я Кит. — На Пазара в Лос Анджелис също има такова място. Вампирите никога не пият толкова, че да наранят някого.

Зачуди се дали не трябва да каже още нещо, за да успокои Тай. Тъмнокосото момче бе пребледняло, по скулите му бяха избили капчици пот. До тялото му, ръцете му се свиваха и разпускаха неспокойно.

Още по-навътре попаднаха на сергия с надпис СУРОВ БАР. Върколаци бяха наобиколили дузина пресни животински трупове и продаваха на минувачите кървави парчета месо, откъснати с голи ръце. Ливи се намръщи; Тай не каза нищо. Кит вече беше забелязал, че игрите на думи и езиковите шеги не представляват особен интерес за Тай. В този момент той изглеждаше така, сякаш се бореше между желанието да попие възможно най-много от Пазара на сенките и опитите да не повърне.

— Сложи си слушалките — тихо му каза Ливи. — Всичко е наред.

Тай отново поклати глава. Черната му коса стърчеше на челото. Кит се намръщи. Искаше му се да улови Тай и да го извлече от Пазара на сенките на някое тихо и спокойно място. Спомни си думите на Тай, че мрази тълпите, как шумът и бъркотията били „като натрошено стъкло в главата ми".

Имаше и още нещо, нещо странно, не както трябва, на този Пазар.

— Мисля, че сме се озовали в частта с храните — подхвърли Ливи, правейки физиономия. — Ще ми се да не бяхме.

— Насам. — Кит се обърна към катедралата. Обикновено на Пазара имаше място, където се събираха магьосниците. Досега бе видял единствено вампири, върколаци, вещици и…

Забави крачка толкова, че почти спря.

— Няма феи.

— Какво? — попита Ливи, като едва не се блъсна в него.