Виелица на сенките [bg]

— И какво ще правим? — процедих, без да мърдам устни. — Тази гнида не спи и само гледа как да ни накълца на малки парчета.

— Имам кинжал — Гло-гло извади от колана си своята източна дрънкулка.

— Разчиташ, че този тип ще види твоята клечка за зъби и ще умре от смях? — попитах, без да откъсвам поглед от ухиления орк.

— А ако хвърлиш камата в Ловеца? Като меча.

— Две чудеса за един ден е прекалено невероятно. Няма да се получи. А ти как си с твоята магия?

— Изключено. С ръкавиците може да се получи такова нещо, че по-добре дори да не опитвам.

Оркът видимо започна да губи търпение и ни повика с пръст, като продължаваше да се усмихва.

— Хайде, Гло-гло, заобиколи го в кръг — реших аз. — Няма да стигне до двамата едновременно.

— Глупости.

— Така поне единият ще стигне до камъка. Хайде.

Гоблинът реши да не спори и започна да заобикаля орка по дъга. Първият не очакваше такъв оригинален ход от маймуните, веднага спря да се усмихва и се втурна да го пресрещне. Гло-гло увеличи скоростта. Аз използвах момента и се втурнах към камъка, при което оркът веднага забрави за гоблина и се извърна към мен. Продължих да се нося към него и завъртях веригата, от която имах цял ярд, над главата си. Шаманът от своя страна ме послуша и като реши да не се прави на герой, скочи върху камъка и на мига изчезна. Оркът продължаваше да стои на пътя ми. Хвърлих веригата напред, целейки орка в лицето, но той с ловкостта на танцьор отстъпи настрани и замахна с ятагана. Аз доста непохватно паднах на земята, претърколих се и прибрах веригата. Очевидно оркът не искаше да ме убива веднага, а първо да позабавлява публиката. Но сега се бях озовал между него и плочата и нямайки никакво намерение да изпускам този късмет, се втурнах към камъка, оставяйки орка с широко отворена уста. Нима този кретен е очаквал, че ще започна да изкушавам съдбата и ще изляза с жалкото си парче верига срещу ятаган?! Наистина Първите твърде много подценяват хората! Може и да сме маймуни, недостойни да живеят в Сиала, но със сигурност не сме глупави!

— Спри, страхливецо! Бий се! — изреваха отзад, но беше късно, аз вече скачах на плочата.

Бам! И ето ме в ограждението на Кожената престилка. До мен, ухилен, стоеше Гло-гло. Някои от орките изглеждаха доволни и потриваха ръце, други ругаеха. За миг ухилените физиономии на Олаг и Фагред ми изглеждаха като родни и любими. Вероятно и те, и техният командир заедно с шамана днес бяха спечелили планина от скъпоценности, или на каквото там залагат орките?

— Дайте си ръцете, маймуни! — измърмори Кожената престилка. — Ще ви сваля веригите.

— Поздравления, Гарет! — засмя се Гло-гло. — Сега ти се присъедини към малкото, които са преминали през лабиринта и са оцелели.

— Рано се радваш, зеления — измърмори Кожената престилка. — Да видим как ще победите утре, когато запушат дупката.