Драконите на изчезналата луна [bg]

Огледало все още се навърташе край тотема в очакване духът на Палин да го открие. Не му се наложи да стои дълго.

— Къде е синият дракон? — попита незабавно магьосникът, разтревожен от отсъствието на Бръснач.

Думите на Палин звучаха реално, толкова истински, че сребърният можеше да се закълне, че са излезли от устата на жив човек, само дето усещането бе по-скоро за неприятна паяжина, полепнала по кожата ти.

— Вдигни поглед и ще го видиш — каза драконът. — Той също води тази битка, но по свой собствен начин. И ни остави да водим нашата… каквато и да е тя.

— Какво искаш да кажеш? Да не си размислил?

— Такава е природата на дракона — рече Огледало. — Ние не се впускаме в неприятности с главата напред, като вас човеците. Да, размислях, а после размислях отново и отново.

— Не е време за шеги — каза Палин.

— Твърде вярно — отсъди сребърният дракон. — Обмислял ли си последствията от предложения от теб план? Знаеш ли какво ще постигнем, ако унищожим тотема? Особено по времето, когато Малис напада града?

— Зная единствено, че това ще бъде единствената ни възможност да го унищожим — отвърна магьосникът. — Такхизис се е съсредоточила изцяло върху драконесата, както и всички останали в Санкшън. Ако пропуснем шанса си, втори път няма да ни се удаде.

— Ами ако, унищожавайки тотема, осигурим победата на Малис?

— Малис е смъртна. Няма да живее вечно. Но Такхизис е друго нещо. Признавам — продължи Палин, — че не съм сигурен какви последствия ще има унищожаването на тотема. Но зная и друго. Всеки ден, всеки час и всяка секунда аз съм обграден от душите на мъртъвци. Никой не може да ги изброи. Мъчението, на което са подложени, е неописуемо, понеже ги подтиква неутолим глад. Тя им обещава неща, които не възнамерява да изпълни, и все пак те се подчиняват с жалката надежда, че някой ден ще заслужат свободата си. Този ден никога няма да настъпи, Огледало. И двамата го знаем. Ако има поне мъничка възможност унищожението на тотема да я възпре от навлизане в този свят, тази възможност трябва да бъде сграбчена още сега!

— Дори и това да значи, че Малис ще изгори всички ни живи? — попита Огледало.

— Дори да означава това — отвърна магьосникът.

— Дай ми малко време — рече сребърният. — Трябва да обмисля думите ти.

— Не мисли твърде дълго — предупреди го Палин. — Понеже, докато драконите размислят, светът под тях не стои на едно място.

Огледало остана сам, изпълнен със съмнения. Думите на Палин бяха изречени тъкмо с мисълта да му напомнят за старите дни, когато драконите на Светлината не се бяха интересували особено от случващото се по света, пренебрегвайки бушуващите войни край себе си. Злото се самоизяжда, доброто винаги побеждава, така бяха казвали те. Така бяха говорили и така бяха действали, докато богинята на злото, Такхизис, не бе откраднала яйцата им.