Детето на нощта [bg]

Дензър целуваше нежно гърдите на Ериан, езикът му се плъзгаше по зърната, а ръката му - по хълбока и дясното ѝ бед­ро. Тя се засмя и вдигна глава да го погледне в очите.

- Откога си мечтаех за това - промърмори той.

- Дано не си се упражнявал - подхвърли Ериан и придърпа главата му към себе си, за да го целуне. - Чудя се какъв ли ще бъдеш, ако тази четина по лицето ти не ме драска така?

Дензър опипа брадата си.

- Ами ще изглеждам по-млад. Да, доста по-млад.

Тя обаче виждаше, че ѝ се усмихва насила.

- Какво има, любими? Недей да се чумериш така. Скоро ще стигнем.

- Да, знам.

Той се извърна и плъзна ръка надолу по корема ѝ. Ериан усе­ти топлина в цялото си тяло, но отмести ръката му.

- Не ми ли отговориш, край на забавленията.

Очите му жадно шареха по лицето ѝ. Накрая кимна.

- Както искаш. По-добре ще е да ти кажа сега.

Той се вдигна от койката и взе дрехите си. Сърцето на Ериан се забърза изведнъж, в ума ѝ се гонеха безброй тревожни мисли.

- Дензър?...

- Облечи си ризата и погледни това.

Тя напипа ризата си и я обърна, за да я навлече през глава, докато той отваряше шкафче и вадеше някакви пергаменти. По­даде ѝ единия лист.

- Виждала ли си това преди?

Ериан придърпа ризата надолу и седна. Разгъна листа и ахна.

- Откъде го взе?

- От вашата библиотека. Има и други, но сега искам да про­четеш този текст.

Гледаше я с плашеща тъга. Сърцето ѝ затуптя още по-тежко.

- Това са ключови знания. Вярно, просто кодирани, но при­надлежат към тайните на Дордовер...

- Държиш част от Предсказанието на Тинджата.

- Не съм виждала това - призна Ериан.

- Знам. Крият го от хората, които според тях не бива да го прочетат, а на останалите направо отказват да дадат превода.

- На останалите като теб.

- Точно така. Затова я откраднах. Исках да знам. - Лицето му се разкриви, той преглътна тежко и Ериан докосна бузата му, за да облекчи болка, която не проумяваше. - И вече знам - добави Дензър.